Life Or Love

Глава 6 🔫

Паниката ме обезе. Какво щях да правя? Мартин се обърна към мен и ме стисна за гушата.
- Коя си ти? - Изсъска обезумял.
- Какво? - Попитах уж объркана. Трябваше да измисля нещо. На вратата отново се изблъска силно.
- Коя си ти? Отговаряй! Кой те търси? Наемница ли си? - Продължаваше зеленокия, а аз се чудех как да се отърва от цялата каша. Какво точно трябваше да направя?  Трябваше да се правя на объркана и на уплашена. Щях да се провля. За първи път щях да се проваля и щях да загубя всичко, което имам. Не мога да допусна това да се случи.
- Н-не знам за какво говориш. М-м-моля те пусни ме. - Изплаках аз. Бях готова да се изсмея и да го фрасна, но трябваше да се въздържа.
-  Излез веднага, Кат. Време е да довършим започнатото !  - Очите ми се разшириха от чутото. Кресна Теодор пред вратата. Мартин ме погледна и злобно ме изблъска в стената.
- В какво си се забъркала? - Мартин нямаше да ме остави туко така. Все пак е намен убиец и е добре обучен доколкото виждам. Вече ми хрумна как да извъртя нещата в моя полза.
- Т-това е бившия ми. Казах ти за него! Х-хванах го да, че се з-занимава с убийства. - Казах последното по тихо и една сълза се стече от окото ми. Припомних си смъртта на родителите ми.
Мартин ме погледна объркано и ме пусна. Най-накрая си поех глътка въздух и се загледах в зелените очи на момчето пред мен. Какво толкова беше направи, за да искат да извличам информация от него по този начин? Толкова ли е опасен.
- Сигурна ли си, че е убиец? - Попита мусколестото момче с присвити очи. Ръцете му бяха стиснати в юмруци и трепереше. Проблем с гнева - отбелязано.
- Д-да. Хванах го и след това успях да избягам докато го нямаше.
- Как?
- Излезна и каза, че ще се върне след няколко дни. Заключи ме и аз избягах през прозореца. Скочих от втория етаж върху колата му. Дадох последните си пари за билета и хотела. - Това беше най-глупавата лъжа, която можах да измисля, но вършеше работа. Чувствах се оплетена в толкова много лъжи, но нямах избор. Както винаги.
Мартин ме погледна и за момент всякаш видях съчувствие в очите му. Всякаш видях нещо, което му бе познато. Какво ли е преживляо това момче? Той се канеше да каже нещо, но врата се разби с гръм и трясък. Падна на земята и Теодор пристъпи вътре в бавна и заплашителна крачка.
- Кат, казах ти да излезнеш. Сега и ти и новото ти приятелче ще умрете! - Изсъска Тео и забелязах как ножа му пробляскваше от ръката му. Реакцията ми трябваше да бъде странна и за това изписках леко, отворих широко очи и отстъпих назад. Мартин ме погледна бегло и се обърна към бившия ми треньор. Да, Теодор ми е треньор. По-скоро беше докато не се опита да ме убие, а след това Владислав го изгони от "Миднайт". Зеленокия младеж се изсмя и русокосия, който туко що извади и пистолет.
- Много смело. Идваш тук, за да убиваш. - Каза Мартин и гласът му бе спокоен и дрезгав.
- Да, имам намерение да ви убия. Няма да липсвате на никой. - Каза Тео и се усмихна зловещо. Уважавах го, но ученика надмина учителя и това не му се хареса. Да, станах по-добра от него и той започна да иска смъртта ми.
- Това не е решението. Недей да правиш глупости. После ще съжаляваш и ще лежиш в затвора. Тръгни си докато е време. Полицията идва насам. - Каза Мартин, а аз стоях като попарена. Какво му става на това момче?  Ясно, крие се. Теодор щеше да ни гръмне без да му мигне окото.
- Мартин Колинс. От доста време чакам, за да се срещна с теб. Най-сетне имам тази възможност. Как е баща ти междудругото?  - Мартин се напрегна. Стегна цялото си тяло и започна да диша тежко и неравномерно. Опитваше се да успокой гнева си. Какво имаше впредвид Теодор? 
- Имаш точно тридесет секунди да излезнеш от тази стая иначе ще те убия! - Каза зеленоокото момче, гласът му бе пропит от гняв. Видях как измести тежестта си на левия крак, за да може да изрита ръката на Теодор, ако вдигне пистолета си.
- Темата за баща ти да не е чувствителна? Мисли срещу кой се изправяш момче!  - Предупреди го бившия ми треньор. Мартин се изсмя. Той се изсмя!?
- Мисля, че е по-добре ти да внимаваш срещу кой заставаш. - Мартин го огледа от горе до долу.
- Кат, ти няма ли да се наесиш? Май това момче не е наясно с какво се захваща. - Теодор иска да играем, ами нека играем.
- М-мартине, моля те не се замесвай с него. Опасен е. Нека ме нарани. Бягай от тук докато можеш. - Изплаках аз. Гласът ми звучеше тъжен, съкрушен и уплашен. Определено треньорчето бе готово да ни гръмне.
Теодор ме погледна объркано, а Мартин издиша тежко.
- Не се меси, Кат. Аз ще се оправя! - Каза мусколестото момче заповедно,  а аз исках да убия и двамата. Сега ще видим до къде ще се стигне.
- Брей, много смело го раздаваш. - Каза Тео.
- Ти го раздавал много глупаво. - Каза Мартин. - Хайде, гръмни ме, за да добереш до нея. - На това момче определено нещо не му е наред, но ми харесва. Смел е.
- С най-голямо удоволствие!  - Отвърна Теодор пресилено и насочи пистолета си към моята глава.
Отново изписках и се дръпнах още по-назад, но опрях в прозореца и ми се наложи да спра. Сложих ръка на устата си и забързах дишането си. Определено от мен може да излезне перфектна актриса, но уви аз съм наемна убийца.
Теодор премести пръста си на спусъка и видях как Мартин бегло погледна към мен. Започнах да треперя и гледах навсякъде в стаята, ако това момче не направи нещо съм мъртва.
👇
👇
👇
👇
👇
👇
👇
👇
👇
👇
👇
👇
👇
👇
👇
👇
👇
👇
👇
👇
Теодор последно погледна към Мартин и се да обърна към мен. Усмивката му огря и бях готова да умра. В същия този момент Мартин се изсмя и подскочи ритайки китката на треньора ми. Зеленокият стъпи здраво на земята и стовари бързо, ловко и точно юмрука си в челюста на Теодор. Бившия ми тренер се завъртя, изпусна ножа, който държеше в другата си ръка и загуби равновесие, но не падна. Извъртя се и посегна към странния ми съюзник, но малдото момче го избегна и хвана ръката, с която Теодор му посегна и я извъртя зад гърба му, а след това го изблъска силно в стената, пусна ръката му и удари главата му челно в стената. Тренера ми се свлече и Мартин не изчака и секудна, изрита го силно в ребрата и от Тео се чу вик на болка.
- Мислех, че повече ще ми се опънеш, но явно съм се лъгал. - Каза мусколестото момче и се усмихна. Наведе се и взе пистолета от земята.
- Недей да си мислиш, че се предавам лесно! И баща ти не се отказваше лесно, но ти прецака всичко с него. - Каза бившия ми треньор и извади още един пистолет насочвайки го към главата ми. Не отново. Опитвах се уж да се дръпна по-назад, въпреки че няма на къде. Обикновено така правят жертивте ми. Сълзите най-накрая започнаха да се стичат от очите ми.
Мартин не помръдваше, гледаше Теодор право в очите и дишането му бе спокойно, а ръката, с която държеше пистолета стоеше кротка до него.
- М-моля ви! - Изплаках аз. - Недейте! - Опитах се да звуча максимално уплашена, въпреки че това не ми се случваше за първи път, а нямаше и да е за последен. Тедор отново измсести пръста си на спусъка, но Мартин не помръдваше.
- Кат, дойде време за смърт...- Тео не довърши, защото се чуха да изтрела и от гърдите му потече кръв. Изпищях и видях как Мартин отново сваля пистолета до тялото си. Очите ми се разшириха, а неговите се спряха на мен. Младото момче пристъпи към мен, а аз се опитвах да се дръпна от него.
- Спокойно. Всичко е наред. Всичко приключи. - Каза той спокойно, а аз ликувах вътрешно, че това чудовище вече го няма. Мартин се опита да ме хване, но аз дръпнах ръката си.
- Н-не ме д-докосвай. - Изплаках аз.
- Наложи се да го убия, ако не го бях направил щеше да те убие. - Каза зеленокият още по-спокойно.
- С-страх ме е!  - Казах тихо аз.
- От какво, Кат? - Попита той.
- От теб! - Казах и го погледнах. Отново през погледа му премина нещо, което изглеждаше като болка.
- Всичко ще бъде наред, обещавам ти! - Каза той, а аз продължавах да го гледам.
- Как така не ти пука, че туко що отне живот. - Попитах аз тихо.
- Не го правя за първи път. - Каза той и чакайки реакцията ми. БИНГО!  Призна си! Пипнах го. Вътрешно подскачах от радост.
- Какво!? - Трябва да прозвуча уплашена, за са ми се получат нещата. Мартин седна до мен и хвана лицето ми в шепи.
- Мога да ти обясня, но първо искам да направя нещо. - Погледнах го объркано и тогава той сля устните ни в желана целувка. Устните му бяха груби, но в същото време нежи. Отвърнах му и той с палеца си леко погали бузата ми. Това момче определено не е добре.
Мартин се отдръпна и тръгна да казва нещо, но телефона му звънна и успях да прочета името, което се изписа на екарана. Сърцето ми затуптя бързо и панически страх ме обзе. Защо той ще му звъни? Нима ме е предал? Нима всичко с мен приключи? Определено трябваше да разбера защо му звъни! Станах и последвах Мартин в коридора и това, което чух ме обърка още повече.

~ Хей хора, това е новата глава и ще се радвам да чуя мението Ви в коментарите, защото е наистина важно за мен. Книгата беше на трето място в екшън и ще се радвам заедно да достигнем първо, защото това нямаше да се случи, ако не бяхте вие. Четете, коментирайте и гласувайте. Обичам ви! ❤ ~