Life Or Love

Глава 9 🔫

На земята паднаха двамата мъже и остана само бившата ми партньорка. Приближих се към нея без да свалям пистолета си, а тя се извртя към мен и насочи нейния към главата ми. За втори път попадахме в тази ситуация само че този път изхода нямаше да е добър за една от нас двете. Знаех на какво е способно това момчие, а тя също знаеше на какво съм способна аз самата.
- Клариса. - Казах кракто аз и я гледах право в очите. Знаех, че нямаше да ме разстреля докато говоря и за това си отворих устата.
- Кат. - Каза тя също толкова кратко.
- Тръгни си докато е време. Нека оставим миналото и поемем по пътя си. - Казах го бързо, защото това не беше типично за мен, но този път исках да спася някого. Не знаех защо искам да спася Мартин и защо ме е грижа за него, но всичко, което направих, го направих по интуиция.
- Много добродетелна си станала. Това не е типично за теб, миличка. - Каза го тя с презрение. Винаги съм искала да се изправя отново срешу нея, но без оръжия. Исках да и покажа, че съм достатъчно добра и без нея.
- Виж сега, миличка. - Натъртих на обръщението. - Познаваме се достатъчно добре, за да знаеш, че е по-добре да си тръгнеш от тук. - Звънкия и смях огласи стаята. Това беше напълно типично за нея. Да се изсмее на такъв момент. По това си приличахме.
- Кат, май си забравила коя съм и на какво съм способна. Замесила си се с най-добрия наемен убиец. Искаш ли да знаеш повече за него? - Попита тя с насмешка. Замълчах, защото исках да разбера повече за него, но в същото време не исках да се издавам още повече. Не знаех какво да правя, но Класира реши да продължи без да я подканвам. - Той работи във фирмата "Уелс", нали така? Отделно от това работи и сам. Много хора му търсят услугите и извън фирмата. Това май не е в реда на нещата при нас? Работата ми сега е да го убия, ако не искаш да го последваш - Бившата ми партньорка направи драмтична пауза, на която аз се засмях. - Се махай и аз ще се направя, че не си била тук. - Извъртях очи и започнах да се смея. Не е реално колко много се е променила и колко много си е повярвала. Мислеше, че ще се откажа толкова лесно и просто ще пусна да го убие и да си тръгне. Едва ли. Тя се извъртя и тръгна към него, но аз стрелях в краката и. Погледнах го за секунда и осъзнах, че погледа му е забит в мен и е готов да ме убие. Бях се разкрила и сега вече му е ясно каква съм. Бях загазила и то много, а когато Владислав разбере, не ми се мисли на какви мъки ще съм подложена.
Класира се завъртя към мен с злобен поглед, с който можеше да убие обикновен човек. Аз и се усмихнах подигравателно и заговорих бавно и отчетливо.
- Не си ли тръгнеш от тук, куршумът ми ще мине право през мозъка ти и то без да ми мигне окото, миличка. - Бившата ми партньорка отново вдигна пистолета и присви очи.
- Писна ми от теб и то много. - Докато се чудеше какво да направи аз изместих дулото на пистолета си и стрелях в рамото и докато я гледах в очите. Тя изктещя от болка и изпусна своя. Приближих се към нея пускайки пистолета си на земята и я улових за гушата. Препънах я и тя се озова на земята под мен.
- Никога не си била нещо повече от мен, никога няма и да бъдеш, Клариса. - Казах злобно аз и отпуснах захвата си, за да си поеме въздух и да ми отвърне.
- Твърдеше, че съм ти сестра, а ето, че ще ме убиеш без да ти мигне окото, както направи с нея! - Тя изплю последните думи, а от тях ми се зави свят. Знаеше болните ми места и ги използваше срещу мен. Наистина държах на нея като сестра.
- И двете ме предадоха! - Изкрещях и болката се загнезди в гърдите ми готова да избухне. Клариса се възползва от момента ми на слабост и ме избута от нея. Паднах по гръб и усетих как юмрука и се стовари в челюстта ми.
- Как се чувстваш сега. - Изсмя се тя. - Пътник си, Кат. Пътник. - Бившата ми партньорка ме изрита в ребрата, но вече бях свикнала на тези неща и не издадох дори звук.
- Махни се от нея. - Чу се дрезгавия глас на Мартин.
- Нима ще я спасиш? Тя работи за "Миднайт". - Каза Клариса.
- Долна предателка! - Изсъсках аз, а тя се засмях. Чух издирването на Мартин зад мен.
- Не ме край да повтарям, а я остави. - Каза той, но този път по-злобно.
- Двама, които вианги пристъпват всички правила. По-добре ще бъде да ви убия. - Каза тя подигравателно.
- Не умирам лесно. - Каза Мартин
- Защо не си сложиш край на живота сама. По-лесно ще бъде за всички, а и няма кой да тъжи за теб. И без това семейство ти те заряза, защото не им пука за теб! - При тези думи очите на бившата ми партньорка се насълзиха. Тя използва моето слабо да място и реших да и върна жеста. Тя посегна към мен с юмрук, но този път не бях разсеяна и я изртах с всичкат сила в гърдите. Клариса падна назад и пое дълбоко въздух.
- Никога няма да се проемниш, Кат. Винаги ще си същата злобарка, която няма приятели и семейство. - Каза Клариса и се усмихна, защото знаеше, че е права. Мартин се измся на думите и, а аз бегло го погледнах.
- По-добре да е сама, отколкото с хора като теб. - Клариса го излгеда злобно и посегна към пистолета си, но Мартин я простреля е ръката и тя отново изкрещя.
- Някой друг ли трябва да ти върши работата, Кат, както винаги. Не можеш да се справиш сама. За това семейство ти беше избито, а ти самата уби сестра ти. За това Влади те праща на мисии, които не са по силите ти. Само, за да те убият и повече да не се занимават с теб! Никой никога не те е искал! Никога! - Изкрещя тя злобно към мен, а аз присвих очи и реших да и върна жеста.
- Поне не ме изхвърлиха, защото не съм достойна за семейството си и поне не ме изхвърлиха от две фирми, защото не съм добра в нищо. При Владислав си, защото му е жал да ти каже да се махаш, защото ще си една бездомница, на която никой няма да даде пари или подслон. - Казах всичко това бавно и злобата си личеше в гласа ми. Преди да отговори се чуха стъпки от коридора и в стаята влезна още един въоръжен, но аз и Мартин веднага реагирахме и мъжа получи два броя куршуми в гърдите. Клариса през това ереме бе взела пистолета си бе готова да стрела, но аз я изпреварих и стрелях право в главата и. Партньорката ми, която считах за сестра, падна мъртва от моят куршум. Всичко бе в кръв. Цялата стая. В трупове. Бях де разкрила и знаех, че ще съм мъртва за това.
- Почивай в мир. - Не знам дали казах това на себе си или на Клариса. Още веднъж в живота си разбрах, че когато държа на някой, той умира. Или от мен или заради мен.
Обърнах се към Мартин и видях как той вдига пистолета си към главата ми. Направих същото с моя. Имах предимство и то беше, че той е ранен, но въпреки това, той се справи с петима без проблем. Едва ли аз щях да му се опъна.
- И сега на къде, наемницо? - Каза Мартин.