Life Or Love

Глава 11

Не можеше да е той. Владислав ме създаде, отгледа ме, помогна ми, а сега ми казват, че той ги е убил. Не можех да повярвам на това. Нямаше как да бъде истина това!
- Лъжеш ме! - извиках срещу Скот. Бях бясна. Губех контрол над себе си. Това не биваше да се случва отново.
- За какво ми е да те лъжа? - попита мъжа спокойно. Замислих се, но в интерес на истината имаше за какво да ме лъже.
- За да защитиш Мартин! За това го правиш, нали? - Скот не откъсваше очи от мен. Следеше всяко мое трепване, всяко мое вдишване.
- Дали бих защитил Мартин по този начин. Той е най-добрия убиец, а аз не съм по-назад. Можем да те спрем за секунди. - Имаше логика в думите му, но бях твърде бясна, за да мисля.
Тръгнах право към Скот, но с мисълта да излезна. Мартин обаче се протегна и ме хвана за косата. С едно негово движение бях на земята, а Скот насочи пистолета си към мен.
- Как може да си толкова глупава, Кат? - попита зеленоокия. Изгледах го злобно без да казвам и дума.
- Искаш да ме убиеш ли? - попита Скот.
- Не. Искам да се махна от тук! - Изсъсках аз.
- Няма как да стане! - Каза злобно Мартин.
- Няма как да те пуснем след всичко, което научи от нас. Трябва да решиш, Кат, с нас или срещу нас. - Каза по-спокойно мъжа.
Замислих се. Какво ще стане, ако се изправя срещу Владислав? Щяха да ме убият, но ето, че нямах особено голям избор. Заклех се, че когато науча кой е убил родителите ми, ще го убия. Исках да видя трупа на Владислав. Нямаше да се измъкне просто така за това, което е извършил. Вярвах му.
- Знаеш ли защо ги е убил? - Попитах с плах глас.
- Не го послушаха. Той искаше да те изпрати в друга държава, за да се обучаваш там, но когато отидеш там минаваш през мъчение, което малцина издържат. Те отказаха да те изпратят там и точно за това Владислав реши, че ще ги убие и ще те обучи както той иска. Ако съдя според положението, в което си, станала си по-добра от очакваното и те иска мъртва. - Попивах думите на мъжа, който стоеше срешу мен. За секудни погледнах Мартин и всякаш видях съчувствие в очите му. Владислав им е отнел живота, защото не са последвали заповедта му. Убил ги е, защото не му е изнасяло.
- Вътре съм! - Заявих твърдо. Мартин вдигна вежди, а Скот се усмихна лукаво.
- Можем ли да ти вярваме? - Попита мъжа.
- Майка му-Симона и сестра му- Линдзи за при Владислав. Във фирмата се носят слухове, че тя му е дъщеря. Симона му е жена. - Казах всичко бързо, защото ми беше ясно, че много ще съжалявам за това, което казах.
Мартин се приближи до мен и бързо ме хвана за косата и изправи главата ми, за да израви погледите ни.
- Ще те убия за тези лъжи! - изсъска злобно мусколестото момче.
- Мартине.. - започна Скот.
- Това, че ти си заблуден глупак не е мой проблем. Пострадал си от лъжите на същия човек като мен. Убил е родителите ми, за какво ми е да те лъжа? - попитах вече избесняла. Избутах го от себе си и скочих на крака. - Не ми трябва да ви лъжа! - казах по-силно и погледа ми мина и през двамата.
- Длъжна си на фирмата ти. - Каза Мартин.
- Длъжна съм само на себе си и на семейството си! - Казах заплашително, но сърцето ми се сви, защото от семейството ми не беше останало нищо. Бях сама. Фирамата беше мой дом, а сега и там не можех да отида, защото този на когото вярвах ме е лъгал през цалото време. Може би щях да съм мъртва скоро, но поне знаех, че имам за какво да умра.
- Вярвам ти. - Каза Скот.
- Как така? - Попита зеленоокото момче бързо, а аз го изгледах кръвнишки.
- Личи и, че го иска мъртъв. - Каза просто мъжа, а момчето ме огледа.
- Каква е вашата полза от това да видите Владислав мъртъв? - Попитах, а Скот се ухили. Мартин също.
- Скоро ще разбереш. А сега да тръваме. - Разпореди се мъжа.
- Къде ще ходим? - попитах, но Скот бързо излезна от стаята. Погледнах към Мартин.
- В неговия щаб. - Отговори на въпроса ми и ми кимна към вратата, за да го последвам.
Тръгнахме с бързи крачки към изхода на хотела и бързо се озовахме навън. Мартин беше нащрек, а аз се чувствах странно спокойна. Може би, защото знаех, че изхода от всичко това ще бъде смъртта ми.
Стигнахме до Скот и се качихме в колата му. Той запали и потегли. Никой не казваше и дума. Мартин се държеше за раната и я притискаше и в същото време ядеше шоколад. Мъжа гледаше само напред и не обелваше и дума, а аз гледах през прозореца опитвайки се да запомня пътя. Минаха около 30 минути и стигнахме.
Слезнах от колата и се загледах в обширната къща, пред която бяхме. Пред нея седеше едно обикновенно момиче с къса черна коса. Убийца. Скот продължи към нея, а аз и Мартин го следвахме.
- Сара, Мартин има нужда от превръзка. - Каза мъжа. Момичето погледна зеленоокото момче и кимна, но погледа и се спря на мен.
- Коя е тя? - Попита Сара.
- Кат Паркър. - Чернокосото момиче присви очи и ме изгледа злобно.
- Тя ще унищожи всички ни, Скот. - Гледах тъпо и не схващах.
- Имай ми малко доверие, Сара.
- На теб имам, но на нея нямам и капка доверие. - Изсъска злобно кукличката.
- Остави го да си върши работата и ела да ме превържеш. - Каза Мартин вече отегчен и изнервен от болката. Мусколестото момче тръгна и тя го последва. Скот се обърна към мен и поговори .
-  Не се заяждай с никой. Тук си позната и това ще се повтори още няколко пъти. - Каза той.
- Позната ли? - Попитах объркана. Той кимна.
- Убила си много от нашите. - Каза той спокойно.
- Убивала съм само тези, които го заслужават. - Казах злобно, а Скот се засмя.
- Все още имаш доверие на Владислав. - Каза мъжа и прекрати разговора ни като влезна в къщата.
Изглеждаше съвсем обикновенна на пръв поглед. Нормална подредба на мебелите, нормални цветове, нормална обастановка. Имаше едно русо момиче на дивана и до нея момче с вдигнат перчем. Скот им кимна и те двамата се изправиха. Тогава мъжа продължи на пред и отвори вратата пред нас и там имаше сигурно още двадесет човека наобиколили една маса.
Всеки един поздрави Скот, както и той тях. След това забелязаха мен. Получих много злобни погледи и едно момиче с кестенява коса пристъпи към мен огледа ме отгоре до долу и замахна с юмрук към мен. Избегнах удара и, но тя се опита да повтори. Вдигна крака си и се опита да ме изрита. Хванах го и я съборих на земята. Притиснах вратът и с крак, но точно в този момент усетих дулото на пистолета подпряно на главата ми.
- Пусни я или ще те гръмна. - Каза тежък мъжки глас зад мен.
- Гръмни ме. - Казах спокойно докато гледах момичето право в очите,  а те вече кървясваха от недостига на кислород.
- Достатъчно! - Кресна Скот за първи път го чувах да вика по този начин - Кат, пусни я, веднага! Франк, прибери оръжието, веднага! - Пуснах момичето и то се закашля, но дулото не се махаше от главата ми.
- Какво прави тук? - Попита Франк.
- Аз я доведох, свали пистолета. - Нареди Скот.
- Ще умре. Тук и сега. - Каза този зад мен и знаех, че ще дръпне спусъка.
Извъртях се максимално бързо, хванах ръката му и я изкривих. Взех пистолета му и побързах да изритам момчето. То се удари в шкафа, но бързо се окопити и пое към мен, но аз насочих собствения му пистолет към главата му. Той спря и присви очи. Скот крещеше нещо отзад, но не го чувах кръвта ми бучеше в ушите ми. Как ми писна да съм играчка на всеки, но Влади трябваше да е мъртъв. С едно движение извадих пълнителя и проговорих бавно.
- Не съм тук, за да умирам. Няма и да ме убиете. - Казах бавно и му подадох пистолета. Чух тежката въздишка на Скот, а момчето пред мен бързо си взе пистолета.
- Така вече се запознахте с Кат. Тя е тук, за да ни помогне да свалим "Миднайт" - от всички се муха недоволни коментари, но Скот ги игнорира.  Докато те си говореха аз се загледах. Това беше карта на щаба на фирамата ми, но нещо с нея не беше както трябва.
- Ще я убия.
- Няма работа тук.
- Ще загинем заради нея.
- Не може да и се има доверие.
Това бяха коментарите по мой адрес. Засмях се на глас и всички млъкнаха и ме погледнаха. Скот вдигна вежди учудено и тръгна да казва нещо, но аз го изпреварих.
- По случай на това, че ще измирате заради мен. Ще ви кажа, че имате грешка в чертежа.
- Няма начин - Каза едно момче и се приближи към мен.
- Всъщност има. - Казах просто аз.
- Къде е? - Попита момчето. Явно то правеше чертежите.
- Къде е грешката, Кат? - попита Скот.
- Да, Кат, кажи ни. - Намеси се глас, който ми беше познат. Мартин. Той също се приближи към мен, както и Скот.
- Грешката ви е във входа. - Посочих набързо - Това е задния. Влезнете ли от там попадате на полето за тренировки и сте мъртви. Другото, което е. - Посочих им на картата. - Това е южния вход, от които няма начин да се влезне. Главния вход е от източната страна и е охраняван от всякъде. Единствения шанс да ги победите е да ги накарате да излезнат. Поне Владислав, защото той се движи с 10-15 охранителя. - Изпях си урока и всички ме гледаха объркано. Скот кимна към момчето, за да оправи картата и то веднага се зае.
- Добре, а кой ще изкара великия Владислав! - Попита едно момче с насмешка. Мартин се напрегна и изгледа момичето злобно както и тя него. Нямаше му доверие.
- Великия Владислав уби четиринадесет ,наемни убиеца, сам. - Казах аз и си забих погледа в нея. Извиках най-злобния си поглед и момичето отклони своя. Зеленоокото момче се измся тихо. Погледнах го и той ме изгледа с крива усмиква, а не с обичайната злоба.
- Така, трябва да измислим как да изкараме шефа им. - Каза Скот.
- Аз ще го направя! - Казахме аз и Мартин в един глас. Погледнахме се и знаехме, че от това няма да излезне нищо добро.