Life Or Love

Глава 12

С Мартин започнахме да се гледаме злобно и бяхме готови да се убием с поглед. Всички погледи бяха втренчени в нас, чуваха се гласове, но аз не ги чувах, а явно и той, защото не отклоняваше поглед от мен.
- Имам по-голям шанс да се справя за това ще отида аз. - Каза Мартин без да прекъсва очния ни контакт. Засмях му се и заговорих бързо, но ясно и точно.
- Влезнеш ли там си мъртъв. Доколкото, ако влезна аз ще имам шанса да го излъжа и да го накарам да излезне от там, защото познавам и фирмата, и хората вътре. - Едно момче до мен се намеси.
- Тя има право, ако сте решили да и вярвате то тя трябва да влезне. - каза смело, но после сведе поглед надолу, защото не издържа на тежкия поглед на Марто.
- Не можем да и вярваме, Тревър. Точно заради това аз ще отида и не подлежи на обсъждане. - Каза мусколестото момче заповедно и тогава Скот се засмя.
- Имаш още седмица докато тази фирма стане твоя, но до тогава решавам аз. Кат отива и това е последнта ми дума. - Каза Скот и всички го гледаха втренчено, защото говореше със злоба и власт в гласа си. Нещо, което не се случваше често, явно.
Мартин се обърна и беше готов да напусне стаята, но тогава на мен ми хрумна идея, която можеше да накара всички да стоят тихо и кротко.
- Мартине, чакай за секунда. - Казах на висок глас и той се обърна към мен.
- Какво искаш сега? - Каза злобно, но аз му се усмихнах.
-Имам идея, която може да..
- Казах, че това е последната ми дума, Кат! - Кресна Скот и аз се извъртях светкавично и застанах пред него. Докато направя извъртането, към главата ми бяха насочени поне десет пистолета. Всички хора в стаята бяха готови да ме гръмнат.
- Слушай ме сега и то много добре. Не съм дошла тук, за да слушам заповедите ти, първо, защото не си ми шеф. Второ, защото искам отмъщение и по един или друг начин ще го получа и трето.. - Замълчах за миг и се изпънах, за да изглеждам по-заплшително - Аз съм единствената от вас, която знае всичко за тази проклета фирма, единствената, която може да ви вкара вътре и единствената, която има поне малък шанс да заблуди Влади. - Казах всичко бързо и чух смеха на Мартин, който за първи път не се приближи до мен, за да ме свали на земята. - Сега кажи на всички в тази глупава стая, да свалят постолетите иначе ще ви покажа защо съм най-добрата в работата си. - Скот ме гледаше втренчено, а всичко наоколо започнаха да си шепнат неща от сорта на:
"тази е откачена"
"Да не си мисли, че той ще я послуша"
" За коя се взе?"
"Искам да и пръсна мозъка"
"Ще бъде мъртва по-бързо отколкото си мисли"
Скот продължаваше да ме гледа, преглътна тежко и проговори.
- Свалете писотлетите.
- Какво? - Кресна Франк.
"Ох, какъв перко"
- Нима ще я оставиш да се разпорежда? - Каза момичето, с което се сбих.
- Казах ви да свалите оръжията! И не беше молба! - Каза Скот по-властно този път.
Всички свалиха оръжията и никой не посмя да каже и дума.
Мартин се приближи към мен с бавна крачка и глуповата усмивка на лицето.
- Добре, Кат, да чуем плана ти. - Каза зеленоокото момче.
- Никой от вас не смее да ме пусне там сама, за да не ви предам, но какво ще стане, ако влезнем двама вътре и го представя за мой заложник. Владислав знае на какво съм способна и че съм вярна на фирмата ми. За това по този начин има по-голям шанс да се върже. - Казах и някой кимаха одобрително, а други отрицателно.
- Супер, аз ще влезна с теб. - Каза Мартин. Поклатих глава отрицателно.
- Не, ти ще трябваш на останалите. Ще прегледам чертежа и ще ви кажа от къде ще имате най-голям шанс да влезете. Защото, ако нещо се обърка ще имаме нужда от много стрелци. - Казах и го погледнах право в очите, но неговите бяха някак си замислени.
- Марто, ела с мен. Останалите да продлжават с работата си. Кали и Тревър да останат заедно с Кат, за да оправят чертежа. - Разпореди се Скот и всичко тръгнаха на някъде. В стаята останахме само аз, Кали и Тревър.
Кали извади набързо един ластик и върза мръсно русата си коса на висока и стегната опашка, а след това ме погледна със светло сините си очи и заговори.
- Не искам проблеми със Скот, за това ще говорим делово. Искам от теб да ми кажеш всички грешки, които намериш, за да може аз и Тревър да ги оправим. - Каза тя, а аз наклоних глава и повдигнах вежда.
- Вече казах, че не съм тук, за да слушам нечии заповеди. - Изговорих думите си по-заплашително от очакваното.
- Слушай ме сега, червенокоске..
- Не, ти слушай, Кали. Скот ни даде задача заедно с Кат. Просто си върши работата и спри да създаваш проблеми. - Намеси се Тревър.
- Знаеш ли? Оправяйте се! - Каза момичето и бързо напусна стаята. Набитото момче гледаше към чертежа и не вдигаше главата си.
- Не беше нужно да ме защитаваш. - Казах тихо. Тогава той вдигна глава и ме погледна с големите си кафяви очи.
- Знам какво е да идваш от друга фирма и никой да ти няма доверие, но не ми се говори за това. Така, че да действаме. - Кимнах с глава и се надвесих над чертежа.
Загледах го и преглеждах всяка чертичка от него. Наистина имаше много грешки, които можеха да костват животите им.
Посочих му една от грешките след дълго мълчание.
- Тази стена е по-северно. - Той кимна и започна да поправя. - Картата е едно към едно, но с леки промени, които могат да костват много. - Казах гледайки към чертие върху големия лист.
- Нормално, явно е доста строго охранявана щом не можем да сформираме една проста карта. - Засмях се тихо.
- Да, така е. - Потвърдих и продължих с работата.
Няколко часа по-късно чертежа беше почти готов, а Тревър доста уморен. Вратата се отвори и очаквах поредната проверка, защото до тук имаше осем. Явно хората тук изобщо не ми вярват, но не ги виня, аз самата не си вярвам.
- Отиди да починеш. Аз ще поема от тук. - Каза глас, който вече бих разпознала на всякъде.
- Имаме още работа. - Каза момчето и ме погледна с усмивка, на която аз отвърнах с радост. Определено ми беше приятно да мога поне с един човек да си говоря и да не се опитва да ме убие или изяде с полед.
- Мисля, че ти казах нещо или се налага да го повторя? - Думите излезнаха грубо и заплашително.
- Не, не е нужно. - каза Тревър и се обърна към мен - Ще се видим пак. - Усмихнах му се и той побърза да излезне от стаята.
- Нищо няма да ти стане, ако се държиш по-добре с хорта, Мартине. - казах бързо без да го поглеждам.
- А на теб нищо няма да ти стане, ако спреш да ми казваш какво да правя. - Каза той, но в гласът му никъде не се довлови злоба. - Със Скот решихме. -
- Какво по-точно? - попитах без да отклонявам поглед от работата. Чух Марин как издиша и дойде до мен. Бързо дръпна молива от ръката ми и го хвърли.
- Хей! - Казах аз.
- Гледай ме, когато ти говоря. - Каза зеленоокото момче.
- Не ми казвай какво да правя! - Казах аз и го блъснах в гърдите, за да  мина и да си взема молива, но той бързо ме улови и ме бутна в масата като притисна тялото ми със своето. Хвана ме за ханша, за да не мърдам на където и да е и се започна.
- Престани да се правиш на интересна и заплашителна! - Кресна той.
- Престани да ми се правиш на шеф и няма да се държа така! - Започнах да му викам и аз.
- Докато си в моята фирма ще бъде така!
- Изобщо не ме интересува в коя фирма съм. Никой няма да ме контролира!
- Не се мисли за нещо повече от това, което си! - Продължаваше той все така заплашително и злобно, но аз ме му отстъпвах.
- Аз знам каква съм, а не като теб, надувко! - Той замълча за миг и се вгледа в мен, както и аз в него.
Мартин издиша тежко и отпусна захвата си. Не знаех какво да очкаквам от него, защото той менеше настроенията си по-бързо от малко дете.
- По-дяволите! - Изсъска той и в следващия момент се случи това, което най-малко съм очаквала да стане.

*Здравейте, искам да се извиня за дългото закъснение на новата глава, но се наложи да прекъсна книгата за малко, но сега отново съм тук и то с пълна сила! Гласувайте и кометирайте!* ❤️❤️❤️