Life Or Love

Глава 16

Гледах като повече от ударена. Това не можеше да се случва. От къде знаеха, че сме тук изобщо. Как се стигна до това? Бяхме толкова внимателни,  а сега те стоят срещу нас. Нещо със сигурност не е наред. Огледах спътниците ми, но те бяха всички до един озадачени. Какво се случваше, по-дяволите.
- Кат, нещо да имаш да ни казваш? - Попита Владини и ме гледаше с усмивка.
- Кой уби родителите ми? - Попитах гледайки го със злоба и омраза. Точно заради това бях тук. Готова да му причина същото, което той причини на тях. Нямаше как да му се размина това. Единствената му реакция обаче, бе да се усмихне по-широко.
- Нека позная. Казали са ти, че съм аз, нали? - Попита той, а аз на свой ред просто кимнах. - Вярваш ли на това ?
- За толкова години тук, никога не получих отговор на този въпрос. Какво се очаква да си мисля? - Попитах, а той ме пронизваше с поглед. Усещах дъха на Мартин във вратът си. Исках да погледна някой от тях, за да получа поне миминално потвърждение, че не са ме лъгали, но нямаше как да обърна главата си след като срещу нея имаше толкова пистолети.
- Вярваш сляпо на хора, които не познаваш. Мислех те за по-умна. Нали все пак си най-добрата ми служителка? - Попита той и се изсмя.
- Защо продължаваш да я залъгваш, вуйчо?  - Попита Мартин и изтръпнах от тежкия му глас.  Владислав го погледна с присвити очи, а след това погледна към мен. Реши да игнорира зеленоокия и тръгна към Скот, но Марто нямаше това намерение.  - Пипитах те нещо? - Каза злобно.
- Не се научи кога да премълчваш. - Каза бившия ми шеф със смях в гласа.
- Да, няма и да го направя. Радваше се, че е при теб, че се е превърнала в най-добрия ти служител, а я прати при мен, въпреки че знаеш, че съм по-добър от нея. - Каза Мартин, а аз гледах слисано. - Защо я прати към убийството и? - Мартин го гледаше право в очите и в този момент те изглеждаха плашещо зелени. Не знаех какво се случва. Всичко ми се струваше твърде объркано и това не ми се харесваше.
- Стана твърде добра. - Каза кратко шефа на Миднайт. Исках да го разтрелям.
- Какво се случи с родителите ми? - Попитах с огромна злоба в гласа. Владислав прикова погледа си в мен. Стиснах челюстта си до болка. Гледах го в очите и не измествах погледа си. Не ме е страх от него. Имах му уважение, вече имам само гняв към него.
- Паднаха от куршумите ми! - Каза Влади демонстративно и това и ми трябваше. Причерня ми.
Вдигнах крака си и избих пистолета на Владислав от ръката му. След това отново се превъртях и кракът ми мина през лицето му. Не можех да спра. Чувах как пистолети се насочват към нас, но не можех да спра. Знаех, че няма да стрелят, за да ме уцелят него. Влади се опита да ме удари, но избегнах удара му и зссилих своя и не пропуснах. Веждата му се разцепи и потече кръв. Чак сега забелязах, че и от устата и носа му тече кръв. Гледаше ме като диво животно. Виждах желанието му да ме убие. Виждах как убиеца в него се събужда. Чувах накъсани гласове, но не им обръщах внимание. Владислав тръгна отново към мен, но клекнах и кракът ми мина през неговите, той се сгромоляса на земята. С готовност застанах над него и започнах да го удрям. Не исках да спра. Виждах как става в кръв, но не ме спираше.
Владислав се наддигна и с лекота ме бутна от себе си. Как след толкова удари успя да стане? Това не можех да си обясня. От къде намира силите?  Владислав стовари тежката си ръка в челюстта ми, а след това в ребрата ми. Усещах болката, но не ми пукаше. Вдгинах отново кракът си, подпрях се на ръцете си и го изритах в рамото. Бившия ми шеф литна настрани, а аз скочих на крака.
- Ще те убия!  - Изсъска той и тогава започнах да се смея.
- Мислиш си, че ме е страх от теб?  От теб? - Продължих да се смея и това го дразнеше той скочи на краката си.
- Забравяш кой съм! - каза с крясък.
- Забравяш, че изобщо не ме интересува. - В този момент го видях как посяга към пистолета си и се засилих към него, но една ръка ме свали на земята и насочи пистолет към мен.
ЗНАЕХ СИ!
- Предател!  - Казах аз.
- Предателката тук си ти, Кат! - Каза с усмивка Тревър. Мразех го от дъното на душата си.
- Свали пистолета. - Каза съесем спокойно Мартин.
- Не се меси! - Предупреди го Скот, а зеленоокия го стрелна с поглед.
- Заповядваш ли ми? - Попита Тревър.
- Свали пистолета. - Повтори Мартин с настоятел тон.
- Хайде, опитай се да направиш нещо, за да я спасиш. - Каза шефа. Мартин се засмя и в този момент чух пистолета му. Видях как го насочва към главата на Тревър, но някак не съсредоточено.
- Едва ли ще ме уплашиш с това. - Каза подигравателно мъжа срещу мен.
- С това не, но с това да. - Каза Марто и пистолета му се насочи към главата на Владислав. Шефа ми се засмя, но не каза нищо. - Да не си мислиш, че не знам кой си, какъв си?  Да не си мислиш, че не знам, че вие двамата постоянно си комуникирате?  - Каза Мартин с лек смях, а след това продължи по-сериозно. - Да не си мислиш, че не знам, че ако гръмна него ти губиш всичко?
- Свали пистолета момче, не можеш да го гръмнеш. - Каза Тревър и тревогата му си пролича. Исках да се засмея, но се опитах да се въздържа.
- Тук грешиш. - каза спокойно Мартин. Видях как Владислав преглътна тежко. Какво?  Та, той не се страхуваше от пистолет срещу главата му. - По-добър съм от нея, защото ще дръпна спусъка, независимо кой е срещу мен. - Каза Мартин спокойно. Владислав видимо се напрегна, а Тревър започна леко да сваля пистолета. Мисля, че дойде момента да се попитам отново, кое му е специалното на това момче. Как успява да всее страх дори в шефовете ни? Да, това не е нормално за някой обикновен наемен убиец.
- Добре, ето свалям пистолета. - Каза мъжа срещу мен, но зеленоокия така и не свали неговия.
- Какво искаш? - Попита Влади гледайки към Мартин.
- Какво искате от нас? - Попита мусколестото момче.
- О, това е лесно, но първо свали пистолета. - Каза Влади и се засмя.
- Какво става тук? - Попита Скот, който видимо не знаеше за какво става на въпрос.
- Ще разбереш. Съвсем скоро. - Каза Тревър с усмивка.
- Вие сте побъркани.  - Заключих аз.
- Знаем. - Каза с усмивка Владислав.
- Казвайте ! - каза Мартин, видимо раздразнен.
- Така, пратихме ви, за да видим кой от вас ще предаде фирмата си. В случая направихте го и двамата. - Каза Тревър, с грозната си усмивка.
- За това сега имате избор. - Каза Владислав.
- Какъв? - Попита Мартин.
- За кавко говорите? - Попитах объркана.
- Заставате един срещу друг, които оцелее печели! - Каза Тревър и на лицата им с Владислав се появиха злобни усмивки.