Life Or Love

Глава 15

Гледах как всички се допитват до Тревър и после до Скот. Зачудих се какво му е толкова специалното на този новия. Позволи на момиче, с по-малък стаж от неговия, да го удари и да му разцепи устата. Загубеняк. Щеше да провали всичко и вече го виждах. За този нямаше ясна причина да е тук, ако се интересуваше от свалянето на Миндайт, щеше да е тук от самото начало, а не изведнъж да дойде и да се прави на шеф. Дали всъщност не стой над Скот? Реших да не се питам сама, а да разбера дали съм в правилна посока. Обърнах се към Мартин.
Зеленоокия си слагаше жилетка и всякакви видове оръжия по него. Личеше си, че знае какво прави. Ловко и бързо ги сложи по калъфките и ги наслага по себе си. Това момче наистина обича работата си. Ненормалник.
Правех същото като него и взимах всевъзможни пистолети и ножове. Усмелих се и го попитах направо.
- Какъв е този Тревър? - Мартин спря и ме погледна, но след това продължи с работата си.
- Шеф ни е. - Каза той, точно, когато си мислех, че няма да ми отговори.
- Шефа не е ли Скот? - Попитах.
- Сложно е. - Каза той.
- Ще схвана. - Отвърнах бързо. Мартин спря с действията си и ме погледна.
- Запомни само, че не трябва да се заяждаш с него, защото ще те убие по-бързо от очакваното и няма да се спре. Никой няма да те спаси. - Мартин каза последното изречение някак по-тихо. Присвих очи и изведнъж се засмях. Мартин повдигна вежди в учудена гримаска. - Кое му е смешното?
- Смешното е, че ако искаше да ме убие вече щеше да го е направил. - Казах и се опитах да приглуша смеха си.
- Какво?- Попита мусколестото момче объркано.
- Когато ти си опря ножа до гърлото ми, тялото ти беше отстрани на моето, а пред мен нямаше нищо и никой, ако ме искаше мъртва щеше да ме застреля без да му мигне окото, но аз му трябвам и точно за това ще живея. - Казах с усмивка.
- Недей да вярваш в това. - Каза Мартин.
- Не, недей ти да вярваш в това, че съм дошла, за да бъда убита - Казах вече раздразнена и пъхнах и последният нож в колана си. Мартин не каза нищо просто завърши с реденето на оръжия и ми кимна с глава, за да го последвам.
Вървях плътно зад него, въпреки че беше трудно да го настигам без да подтичвам, защото това момче е наистина високо. Дяволите да го вземат.
Излезнахме от сградата и отпред беше пълно с бусове. Последвах зеленоокия до единия и се качихме в него. Чудесно. Вътре седяха Скот, Тревър и още един, който не познавах. Непознатият има мръсно руса коса, лешникови очи, стройно телосложение и от ръкавите му се подаваха татуировки. Зад решедката седеше шофьора. Настаних се точно срещу този, който ме иска мъртва. Огромния мъж присви очи и ме огледа от горе до долу, а за сметка на това аз го гледах в очите, неприкрито.
- Някакъв проблем ли имаш с мен? - Попитах го с цялата си наглост.
- Да, искам те мъртва. - Каза Тревър.
- Убии ме. - Казах спокойно.
- Кат! - Скара ми се Скот.
- Искам да попитам нещо. - Заявих.
- какво? - Скот ме погледна.
- Кой от вас реши мисята да е днес?  - Задох въпроса си и се усмихнах.
- Аз. - Отговори велико Тревър. Знаех си.
- Това означава, че имаш досието на Владислав, нали? - Попитах и го гледах с крива усмивка.
- Да, и? - Вече го изнервях и се радвах на този факт.
- Защо реши да осигуриш смъртта на всички е Уелс? - Зададох върпоса си и се наедох леко напред.
- Моля? - Попита Мартин.
- Какви ги говориш отново, Кат?- Възмути се Скот.
- Решил е да отиде и да свали най-влиятелната фирма с най-добрия наемен убиец, точно на рождения му ден, когато всички ще бъдат там и няма да имате шанс да излезне дори един жив. - Обясних им набързо.
- Какво? - Попита невярващо Скот. Мартин разшири очите си и затегна челюстта си. Другото момче, което не познавах се хвана за главата.-  Ти нормален ли си? - Възкликна Скот към Тревър.
- Изобщо не е така както го казва тя! - Кресна новия. След това отправи злобен поглед към мен и продължи. - Никой няма да бъде във фирмата ,защото ще работят на неговото място и ще бъде най-отдачно днес. - каза той, а аз започнах да се смея.
- През живота си, откакто работя в тази фирма, никога не сме работили на рождения му ден, но това би трябвало да го има в досието му и да се знае. - Отново се усмихнат и това го вбеси до краен предел. Стана и ме улови за гушата и ме изправи на крака, като леко ме отлепи от пода.
- Ще те убия!  - Изсъска Тревър. Опитах се да го ритна, но без успешно. Скот и Мартин се опитаха да го махнат от мен, но опита им беше несполучлив. Пред очите ми започнаха да изплуват черни петна от недостига на кислород. По-дяволите. Хванах се за ръката му и се опитах да се набера, но нямат особено голям успех. Изведнъж непознатото за мен момче стана на крака и засили юмрука съм към ребрата на Тревър. Нацели го точно в техния край и грамадата пред мен отпусна хватката си. Това ми даде възможност за въздух и веднага поех дълбоко от кислорода в този бус.  След това събрах сили и го избутах от мен. Тревър веднага посегна към момчето, но успях да уловя ръката му и това накара мръсно русия да засили юмрука си към лицето на този идиот.
Резутата бе, че грамадата се свлече в краката на Скот и Мартин, които гледаха с широко отворени очи.
- Двамата сте мъртви!  - Кресна Тревър.
- Не мисля така. - Каза спокойно мръсно русото момче.
- Джейсън! - Скара му се Скот.
- Ще убия и двама ви заради това! - Продължи Тревър. Изправи се срещу мен и ме погледна в очите. Мислеше си, че ще ме уплаши, но опита му, от скалата едно до десет, бе нула.
- Ядосваш се от истината ли?  Това е много жалко, защото съм тук, за да ви помогна, а никой от вас не се допита до мен. Хах. Жалък си. Излагаш всичките си хора без да помислиш дори за секунда и накрая искаш да ме удушиш, защото за разлика от теб аз имам акъл и знам, че точно днес, е най-лошия момент за нападането на тази фирма. - Казах всичко бързо и ясно. Виждах как гневът му расте. Това ме развесели, но явно не и останалите. Мартин гледаше всякаш бе готов да ме убие, Скот бе вече видимо разярен, а Джейсън просто се опитваше да скрие усмивката си.
- Ти за коя се имаш?  - Попита Тревър - Разбери, че ти си никоя и никога няма са бъдеш повече от нас! Никога няма да си нещо специално, Кат. За разлика от теб имам много години опит в тази сфера на работа и знам как да се справя и знам, че днес ще излезем нерведими. Това, че ти не си успяла да спасиш себе си и близките си не е мой проблем. -Каза той гледайки ме в очите. Това вече ме накара да побеснея.
- Слушай ме сега, старче!  Аз съм на двадесет и една. До тук имам над четири стотин успешни мисии, защото за разлика от всички на мойте години,  си късам задника от работа, а не чаках всичко на готово. Опазих себе си точно от паразити като теб. За това имай малко уважение, защото за разлика от всички, които видях в тази фирма аз го заслужавам. - Казах всичко през зъби, а след това ги стиснах силно и челюстта ме заболя. Не ми пукаше какво още ще каже за това просто седнах отново на мястото си и наведох глава. Червената ми коса се спусна от двете страни на главата ми. Ръцете ми лежаха на коленете и гледах многобройните белези по тях. Не знаех какво правя с живота си и не разбирах как се е докарах до тук но това е моят живот и ще го изживея както искам, до самият край.
- Ей, добре ли си? - Попита Джейсън. Вдигнах глава и го погледнах. Видях загрижеността в очите му. Усмихах се и му отогворих както отговарям на всички .
- Да, добре съм.
- Имаш ли нужда от нещо? - Усмивката му бе на показ и изключително чаровна, но ме можеше да замени онези красиво зелени очи, които ме гледаха с такава злоба.
- Не, благодаря ти. - Казах отново с усмивка. Джейсън разбра намека, че ме ми се говори и само кимна.
Обелгнах се назад и избягвах да слушам разговорите им. Мислеха си, че ще е лесно и всичко ще мине по план, но живееха в интересна заблуда. Нищо от това нямаше да завърши добре.
Бях задълбочена в мислите си, когато чух, че шофьорът ни каза, че сме пристигнали.
"Бъди готова, Кат"
Мартин и Скот ми кимнаха да излезнем от буса. Това и направих. Видях и останалите от "Уелс", които бързо се запътиха към различните краища, за да нападнем едновременно.
Загледах се в заобикалящата ме гора. Всичко беше както го помня. Високите, гъсто наредени, дървета и само една отъпкана пътека, която водеше право към "Миндайт". Старият ми дом. Мястото, на което отраснах, мястото, което ми даде семейство, мястото, на което се обучих да бъда най-добрата, мястото, което се опитваше да приглуши загубата на родителите ми, мястото, на което се криеша убиецът им и мястото, което тази вечер щях да се опитам да срина. Това е. Краят. Краят или на живота ми или на тази фирма.