Life Or Love

Глава 10 🔫

Гледах Мартин право в очите и той самият не отместваше поглед от мен. Показалецът му бе на спусъка и само чакаше момента да го дръпне и да ме простреля. Трябваше някак си да се измъкна, но имаше два изхода или аз да умра, или той. Не исках да го убивам преди да съм разбрала в какво точно съм се замесила, а това нямаше да стане, ако някой от нас умре. Отново се налагаше да мисля бързо, но Мартин бе нетърпелив и измести тежестта си на левия крак.
- Доста добре се справяш с професията си щом успя да ме заблудиш. Ти си първата, която успява. Кой те прати тук? - Попита мусколестото момче и леко присви очите си.
- Според теб кой ме изпрати тук? - Реших да го обърквам, но знаех, че това няма да стане. На него вече му бе ясно кой ме изпрати.
- Владислав ли те изпрати?  - Попита зеленоокото момче и отвращение му ясно се показва е гласът му.
- Гадно ли е точно вуйчо ти да те предаде?  - Знаех, че бъркам в рана, но трябваше да събера повече информация. Мартин се вбеси и за секунди метна пистолета си. С бързи крачки се приближи до мен и изби моят от ръката ми, а след това ме прикова в стената.
- Колко знаеш за мен? Какво ти е казал Владислав?  - Изсъска той срещу мен.
- Щеше да е хубаво, ако знаех защо точно те преследвам! И двамта сме лъгани, не знаем нищо,  а да не говорим, че ти дори не знаеш какво се случва със семейството ти! - Изкрещях аз и това вбеси още повече Мартин. Посегна да ме удари, но бях по-дребна и това ми даде предимство. Избегнах удара му и минах зад него, но това не ме спаси. Момчето се извъртя и изртита краката ми, при което ме свали на земята.
- Какви ги говориш? - Всеки мускол по него се бе стегнал, вените на врата му изпъкваха, а очите му бяха потъмнели от злоба и агресия.
- Знаеш ли нещо за майка ти, за сестра ти, за вуйчо ти? Знаеш ли ги тези неща? Знаеш ли защо точно мен изпратиха?  - Изплюх въпросите си и се опитах да стана от земята, но получих бърз ритник в ребрата и се претъркулих настрани. Бегло погледнах Мартин и видях, че раната му все още кърви и лицето му бе пребледняло.
- Кажи ми каквото знаеш и може да си помисля дали ще останеш жива. - Каза той тихо и се приближи до мен. Изсмях му се. Да, точно така. Изсмях се и леко се наддигнах.
- Мислиш ли, че ме страх от теб? Мислиш ли, че ме е страх от смъртта? Не знаеш нищо за мен, а си готов да ме заплашваш. След малко може ти да си мъртвият. - Казах това и в гласът ми си пролича подигравката.
- Да не си мислиш, че ще успееш да ме убиеш?  - Каза Мартин и се засмя на свой ред. Погледнах го и леко наклоних главата си.
- С тази рана, която не спира да кърви, са ти нужи два удара, за да си на земята. Дали бих успяла да те убия? Да, със сигурност.  - Казах просто и се изправих. Зелеоокия ме следеше с поглед. Личеше си, че в този момент не знаеше какво да прави точно като мен.
Исках да разбера защо Владислав не прати при племенника си и защо ме излъга.