Life Or Love

Глава 7 🔫

Не можех да повярвам на ушите си, не можех да асимилирам случващото се около мен. Главата ми се затегна от напрежението и се чудеше от къде да излезне.
- Спокойно, всичко е под контрол. Не знам от къде се появиха, но се справих. - Сега човекът, на когото вярвах му каза нещо и зеленоокото момче му отговори и с отговора си ме заби в земята с пълна сила - Спокойно, вуйчо , ще се справя.
Не можех да повярвам. Вуйчо . Владислав му е вуйчо . На екрана на телефона му изписана Владислав Миднайт. Шефа ми!? Шефа ми му е вуйчо ! Тогава защо Влади ме прати, за да източвам информация от него? Защо му е да прецаква племенника си? Защо тогава Мартин работи за Уелс?  Мусколестото момче тръгна да се обръща и аз хукнах към стаята, за да се върна на мястото си. Владислав ме е предал със сигурност. Нямах време да губя и трябваше да измисля нещо. Трупът на Теодор все още седеше на земята и преди да седна го изритах с всичката сила, която да можех да намеря в себе си.
Мартин влезе и ме завари седнала с колене притиснати към гърдите.
- Хайде, Кат, налага се да се махнем отново. - Каза спокойно момчето, а аз вдигнах глава и го проковах с поглед.
- Ами той?  - Казах и посочих Теодор - Ще те издирват за убийството му. - Казах някак си хладнокръвно и това не убегна на зеленокия.
- Ще се справя с това. Вече не те ли е страх? - Попита той и присви очи.
- Мъжът, който съсипа живота ми е мъртъв. Би трябвало да се радвам. - Казах тихо. Исках да застрелям Мартин. Исках куршума ми да мине през мозъка му. Както и през този на Владислав.
- Да, трябва да се радваш. - Каза момчето още по-спокойно. - Да тръгваме. - Разпореди се той име повдигна от земята и погали лицето ми. Не казах нищо, но някак си потръпнах от допира му. Мартин ме поведе със себе си и отново се качихме в някаква кола.
*Няколко часа по-късно *

Отново бяхме в друг хотел. Стаята бе по-малка от предните и някак си по уютна. Преобладаваше кафевия цвят и ме караше да потъна в мислите си. Изчаках Марин да заспи и излезнах на тераста, за да звънна на Владислав и да видя дали ще ми каже нещо по-особено. Вдигна след третото позвъняване.
- Как е? - Попита шефа ми още с вдигането.
- Трагедия.  - Отвърнах просто.
- Какво не е наред, Кат? - Влади се напрегна и това прилича по гласът му.
- Днес дойде Теодор и едвам се измъкнах. Наговорих куп лъжи и нешата се объркват. Какво трябва да знам за Мартин? Уби Теодор без да му мигне окото и то пред мен. Излгежда добре обучен и ще ми трябва още информация за него. - Обясних му, естествено спестих целувката, защото щеше да му стане ясно, че се справям,  а аз не исках да излглежда така, защото щеше да има някакви наджеди, че нещатата вървят успешно.
- Всичко, което знам за него е в досието, което ти дадох, Кат. - Каза Влади и на мен ми идеше да го напсувам.
- Няма ли от къде да вземем още информация за него? - Знаех, че ако Владислав иска да разбере нещо той го правеше.
- Няма, това е всичко. Нещо друго има ли? Говорим твърде дълго. - Разбърза се изведнъж.
- Да, само още едно нещо. - Измрънках аз, защото иначе трябваше да му се развикам.
- Какво?
- Как така Теодор ме намери? Нали се беше погрижил за него?  - Нямаше как да не попитам. Владислав ме лъжеше и то непрестанно.
- Не знам. Мислехме го за мъртъв. - Шефа ми тукощо ме излъга и му пролича, защото каза всичко твърде бързо.
- Сигурен ли си? - Попитах го по-злобно аз.
- Кат, доверие ли си нямаме? - Попита ме шефа.
- Доверието се печели! Определено криеш нещо от мен, Влади, а и изведнъж ме прати на такава мисия, която знаше колко ще ми е трудна. - Изрепчих му се.
- Кат, още едно децко мрънкне и си уволнена. Трябва да можеш да се справяш с всичко, за да си при нас! Късмет! - С тези думи той ми тресна телефона и аз откачих. Заблъсках яростно по парапета на малката тераса. Бях бясна. Имах чувството, че дори фирмата, която се бе превърнала в мое семейство ме предаде. Чувствах се сама. Отново. Трябваше да измисля резервен план, за да мога да избягам, ако се случи нещо. Никога не съм вярвала, че ще мисля срещу Владислав, но този път се налгаше.
Влезнах вътре и погледнах момчето, което спеше спокойно. Излгеждаше още по-красив, а черната му коса бе рошава. Спеше по гръб с ръце зад главата. Трябваше да легна до него и не можех да преценя дали искам да го направя или да го убия и да избягам. Чак сега се загледах и видях, че има татус на целите ребра от дясната страна. Татуса му изобразяваше голям меч, който бе обгърнат от дракон и определено излгжедаше доста интересно. Нямак си нетипично, но в същото време красиво. Какво ли значение има?