Love on the brain (girlxgirl)

Глава 6

Мелодията на телефона ми ме събуди. Оставих го да звъни, докато разтърквах очите си. Уверих се, че съм достатъчно разсънена, преди да вдигна. Беше майка ми.

- Добро утро, скъпа! - изчурулика в слушалката - Наспа ли се?

Запитах се как можеше да е толкова ентусиазирана в осем сутринта по британско време.

- Да - излъгах, напоследък ми ставаше навик. - А ти?

- Ние с баща ти станахме още преди два часа, сънчо. Та, както и да е. Снощи получих снимките, които ми прати на Лувъра и Айфеловата кула. Изглеждат чудесно. Още помня как с баща ти ги посетихме на сватбеното си пътешествие.

- Да, тук е чудесно, мамо.

На нея също пропуснах да й кажа колко невероятна нощ бях прекарала с група непознати и твърде много алкохол.

- Как ти влияе обстановката?

Знаех какво всъщност се криеше зад въпроса й - дали бях започнала да пиша и имаше ли изобщо надежда за това.

- Ами засега гледам да опозная града, надявам се, че с това ще ми дойде и музата.

Двете поговорихме още малко - главно за татко, който вече беше отишъл на работа, и скучния дъждовен Лондон. При тях все още беше твърде студено да излизат без връхна дреха и за миг се почувствах истински добре, че бях в слънчевия си апартамент под наем в Париж. След няколко минути й пожелах приятна работа и затворих. В кухнята измих и нарязах част от плодовете, които с Чарлийн бяхме купили онзи ден от супермаркета, и с тях оставих и кафето си на малката масичка на балкона.

Изкарах там и лаптопа си и докато той се включваше, не се сдържах и хвърлих поглед към отсрещния балкон. На него беше Чарлийн, седяща в удобния си плетен стол и четеше сутрешния вестник, така сякаш не беше изчезвала вчера. И сякаш знаеше, че я наблюдавам, сгъна четивото си и ми се усмихна за поздрав. Махнах й в отговор, а тя ми направи жест да почакам и се изгуби в апартамента си. Реших, че ще се появи след малко с изписано на лист хартия съобщение както предния път, но вместо това тя се появи на входната ми врата. Чух звънеца и едва не разплисках кафето си върху лаптопа, докато ставах, за да й отворя.

- Добро утро - пожела ми, докато ме целуваше по двете страни. - Реших да се отбия да те видя как си след великата нощ. Когато за първи път се запознах с тях, не можах да стана от леглото цели два дни. При теб така ли беше?