Love on the brain (girlxgirl)

Глава 19

На другия ден имах махмурлук и не можех да стана от леглото. Бях изпила над пет коктейла, за да забравя за мистериозното изчезване на Чарли в клуба, а след като се бяхме прибрали на сутринта, й бях позволила да ме има отново. Бях заспала веднага след това и се бях събудила едва в един часа следобед. Тя вече беше станала и правеше кафе в кухнята. 

-      Добро утро, беб. 

Прякорът ми хареса и не можах да скрия това, усмихвайки се широко.

-     Добро утро. 

Беше само по бельо и макар че в онзи момент знаех колко беше наложително да я питам къде изчезна снощи, само се приближих по-близо до нея, прегърнах я изотзад и я целунах. Преди да се опомня и да стъпя на земята, вече бях в спалнята отново, наслаждавайки се на вкуса й и позволявайки й да ме изтощи дотолкова, че всичко останало да изхвръкне от ума ми. В момента като този й се отдавах изцяло, давах й да вземе всичко, което искаше от мен, и нищо по-малко. Някъде в някоя изоставена част на съзнанието си съзнавах, че това не беше здравословно за мен, но бях твърде опиянена от начина, по който ме караше да се чувствам, за да ме е грижа. 

След няколко дни осъзнах, че ми трябваше малко пространство, за да осмисля всичко това и да се завърна към писането, а не само към мачкането на чаршафите. Взех пишещата си машина и лаптопа и отидох в апартамента си. Часове наред отговарях на имейли и изписвах страница след страница, преди тя да ми звъннеше или да ме повикаше с жест от балкона и аз да се предадях. Пресичах улицата, качвах се до втория етаж на сградата по стълбището, а тя вече ме чакаше пред вратата. Така прекарахме поне две седмици - гледах да свърша колкото работа можех, но щом тя имаше нужда от мен, не можех да й устоя и отивах в апартамента й. 

Продължихме така, докато една вечер останах за пореден път там, при нея. Приготвихме вечеря (замразени зеленчуци със сос от крема сирене) и докато ядяхме на дивана, сгушени една в друга и гледайки "Бони и Клайд", осъзнах нещо. Беше оставила чинията си на бедрата и ядеше с едната ръка, а другата беше заровила в косата ми и бавно, но сигурно ме приспиваше като си играеше с нея. Тогава мисълта колко я обичам премина през съзнанието ми и се стреснах не на шега. Отдръпнах се за момент, съзнавайки, че макар да бях мислила за това между нас дни наред, тази подробност ми беше обягнала.

-      Обичам те - изрекох, търсейки погледа й. 

Тя се обърна към мен и очите й се изпълниха с нещо непознато, усмихна се широко. Докато наблюдавах реакцията й, се убедих, че наистина я обичам. И то повече отколкото предполагах.