Love on the brain (girlxgirl)

Глава 23

Завърших книгата си през втория ден на октомври. Трябваха ми четири месеца, за да я напиша, което в сравнение с първата ми книга беше кратък период от време. Първото нещо, което направих след последната напечатана страница, беше да вържа всичките листи в един голям вързоп и да ги захвърля на масичката за кафе в хола. След това се преоблякох, пресякох улицата и отидох право в апартамента на момичето, което вдъхнови всяка една написана дума в тази книга.

- Свърши ли? - попита ме, щом ми отвори вратата.

Хвърлих се върху нея, увивайки краката си около кръста й поваляйки я на пода. Целунах я инстинктивно - изглежда, това се беше превърнало в навик за мен каквото и да се случеше.

- Да и... - поех си дъх, опитвайки се да не заплача - Благодаря ти. Без теб нямаше да я започна, какво остава да я завърша.

- Но аз не съм написала нито дума - Чарли се засмя.

- Но пък ме вдъхнови за всяка една.

Усмивката й ме накара да се гордея. Обичах да й говоря по този начин и след това да виждам искрата в очите й. Правеше ме щастлива, караше ме да мисля за нови и нови комплименти само за да я накарам да се усмихне още веднъж.

- Щастлив или тъжен край?

- Засега го оставих отворен. След няколко дни ще го изпратя на Ирина или може би... - замислих се, преди да добавя - Или може би ще отлетя за Англия заради редакцията и за да видя нашите. Може да изскочи нещо, което да трябва да се добави или изтрие.

- А после? - погледът й издаваше нежеланието й относно плановете ми - Ще се върнеш ли?

- Разбира се! - възкликнах.

Нямаше начин да си замина и никога повече да не се върна. Та какво щях да правя без нея? Мисълта беше абсурдна.

След като отпразнувахме написването на книгата в спалнята с много шампанско, минахме през банята, а след това и през кухнята. Не ми се искаше да се обличам и да се връщам в празния си апартамент, затова останах при нея и използвах лаптопа й, за да пиша на редакторката си.

Здравей, Ирин!

Нося големи новини в пощата ти! Завърших книгата и нямам търпение да я прочетеш. Скоро ще ти изпратя копие от нея и ще си имаш работа. Доколкото договора за третата книга - все още го обмислям, но везните започнаха да се накланят все повече към "да". Както и да е, ще говорим повече след като си дойда.

А, настрани от работата, как си? Какво правиш напоследък?

Отговорът й пристигна половин час по-късно и изглеждаше така:

Гордея се с теб, Аментис!

Радвам се, че успя да надвиеш писателската си криза, защото читателите ти чакат отдавна. Нямам търпение да се прибереш в Англия. А кога ще е това впрочем?

Добре съм. Последните две седмици скучая, така че новината ти идва тъкмо навреме. А ти?

Чарлийн се настани до мен на дивана тъкмо преди да започна да пиша следващия си имейл. Зарязах лаптопа и се присламчих в скута й, допирайки устни до кожата на врата й - там, където снощи бях оставила голямо лилаво петно. Чух я как изскимтя и това само ме подтикна да оголя зъби, впивайки ги в чувствителното място.

- Разсейваш ме - промърморих, щом усетих ръцете й да се спускат надолу по тялото ми, докато не намериха дупето ми.

- Ти също. Никой не ти е разрешил да се разкарваш гола в апартамента ми.

Повдигнах вежда насреща й, а тя се засмя.

- Не се дръж така сякаш не ти харесва.

В отговор получих шляпване, след което бях сигурна, че е останал червен отпечатък с формата на ръката й.

След час, прекаран в закачки, с Чарли успяхме да се отдалечим една от друга - тя излезе до супермаркета, за да купи плодове, а аз останах на дивана и отговорих на Ирина.

Вероятно ще се прибера до седмица-две. Намери начин да се справиш със скуката дотогава. :) Благодаря ти за настойчивостта, която изигра важна роля в завършването и на двете ми книги. Осъзнах, че си професионалист още при запознанството ни в онзи читателски клуб.

Иначе и аз съм добре. Париж е едно от най-вълнуващите места, на които съм била. Някой път трябва да го посетиш. Чао засега! Ще ти звънна, щом пристигна в Лондон.

С това размяната ни на имейли приключи. Чарли си дойде няколко минути, след като изпратих последния. Имах планове да се насладим на тиха вечеря на свещи, но тя реши да излезем. Разбира се, отидохме в клуба. Там всички празнуваха за завършването на книгата ми, макар някои от тях дори да не знаеха, че я бях започвала. Пихме и танцувахме чак до зори, а след това се прибрахме и, макар да не исках да си го призная на другия ден, аз заспах, но след известно време ме събуди ключалката на вратата. Прекарах сутринта сама и макар да заспах отново и след това, когато Чарли вече си беше вкъщи, да се опитах да убедя самата себе си, че е било просто сън, тя наистина беше излязла.

Не знаех къде е отишла и с кого е било, но макар въпросите да ме изгаряха жива, не й зададох нито един. Беше ме страх да получа отговорите, затова си втълпих, че може би просто е имала нужда от глътка чист въздух и разходка в ранната сутрин из природата. Самозалъгвах се.