Love on the brain (girlxgirl)

Глава 25

Трябваха ми няколко часа, за да спра да плача, няколко - за да се наспя и още толкова, за да отида в апартамента на Чарлийн. Сърцето ми туптеше лудо в гърдите, докато чуках на входната й врата. Беше ме страх да не я намеря с когото и да беше говорила вчера, но въпреки това ето, че бях тук отново - отчаяна на прага й, чакайки я да ми отвори и да хвърли прах в очите ми. Защото сега това беше единственото, което можеше да се направи - аз да й се оставя да ме заблуждава, а тя да вземе възможността в ръцете си и да се възползва от нея. Само така можех да се спася от сигурното разбиване на сърцето ми, което щеше да настъпи, ако откажех да я допусна до себе си. 

-      Липсваше ми - беше първото, което ми каза, щом ме видя. 

-      Чарли... - името й се изплъзна измежду устните ми като молитва - И ти на мен. 

Хвърлих се в обятията й, а тя затръшна вратата зад мен. Целувайки устните й, се потопих в море от морфин, което отми всички тревоги и съмнения в съзнанието ми. Харесвайки ефекта, който ми оказваше, притиснах тяло плътно до нейното. Топлината й ме стопли, а след това ме и подпали. Съблякох дрехите си, макар да знаех, че след това щях да се превърна в шепа пепел и прах. Държах се като уличница само за да бъда изчукана като такава. Бях захвърлила всичките си задръжките, всичката си гордост и всичкото си достойнство. 

Това ме накара да се почувствам мръсна и жалка, изпълни ме с угризения към самата мен. Преди да срещна Чарли, не бях такава, не правех такива неща и не бях стигнала дъното. Но предполагах, че това правеше любовта с хората - издигаше ги по-високо отколкото някога са били, а след това ги запращаше по-ниско отколкото са си представяли, че ще се озоват. 

Никога не съм мислила, че ще имам нуждата да заплача след секс. Но ето, че тъкмо бях свършила и последните конвулсии напускаха тялото ми, когато очите ми се насълзиха. С премрежен поглед се изправих от дивана, целувайки Чарлийн за един последен път преди да отида в кухнята. Там, докато се държах здраво за плота и поемах дълбоко дъх, видях онази част от картините по стената, на която беше написано нечие име на мястото, където ключицата й срещаше рамото. Бях го целувала хиляди пъти, бях го галила с пръсти и бях шептяла "обичам те" срещу него. А сега четях името отново и отново, докато нещо не щракна в мен. 

Бел Мартин. Бел Мартин. Бел Мартин. Бел Мартин. 

Сервитьорката в онзи ресторант, в който с Чарли бяхме обядвали, се казваше Бел. Тогава жената ме гледаше с поглед, пълен със съжаление. Отначало бях решила, че ми се присмива, но не беше така. Сега този спомен ме разтърси из основи. Върнах се в хола, облякох се набързо и макар голата ми приятелка да ме попита къде отивам, не отвърнах нищо, нито пък я целунах на излизане.