Love on the brain (girlxgirl)

Глава 15

Когато пристигнах във Франция, не мислех точно да отида на плаж някой ден и да забравя и лаптопа си, и пишещата машина. Именно това се случи обаче през един от ранните дни на август.

Беше твърде горещо, с Чарлийн бяхме в моя апартамент, излегнали се на дивана далеч една от друга, и все още живи благодарение на вентилатора. Тя ядеше резенчета пъпеш и превключваше каналите по телевизията, а аз бях взела лаптопа си и дописвах четвъртата глава от книгата си. Цялата сутрин бяхме в ужасно настроение, защото ни беше твърде горещо, за да допрем дори бедрата си едно до друго, а и защото ни беше скучно. Разбира се, само докато телефонът й не звънна.

- Кажи, Айви - измърмори в слушалката, очевидно не искайки да чува когото и да било. - Не, нямаме работа... До колко минути?... Добре, ще сме готови.

- Какво става? - попитах, вдигайки поглед от екрана, но продължавайки да натискам клавишите.

С времето се бях усъвършенствала да пиша със затворени очи дори.

- Отиваме на море - каза ми сякаш съобщаваше часа. - И май ще трябва да се разтърсиш за бански. Ако не си си донесла, ще ти дам един от моите. Само трябва да побързаш, защото ще ни чакат долу след двадесет минути.

- Всички? - вдигнах вежди, малко смутена при спомена от последния път, в който Примроуз и Чарли бяха на по-малко от пет метра.

- Мхм.

Скочих от дивана, бързайки да запазя написаното дотук и да изключа лаптопа. Не си бях взела бански, затова отскочихме до апартамента на Чарли, в чийто гардероб имаше цели четири. Докато успяхме да натъпчем всичко нужно в куфарите и да слезем на улицата, трите коли вече бяха паркирани и приятелите ни ни чакаха. В бързината съвсем забравих за какво бях дошла във Франция и не взех нищо, на което можех да пиша.

Бяхме в една кола с Деклан, Хънтър и Анаис. Радиото беше увеличено до край и по станцията вървеше някакъв френски хит, всички прозорци бяха спуснати до долу и вятърът нахлуваше вътре, разрошвайки косите ни и издувайки дрехите ни.

- Как решихте да отидем на море? - извиках, надявайки се някой освен Чарли да ме чуе.

- Не усещаш ли колко е горещо? - Деклан извика в отговор - То оставаше и да си седим в града. Ако искаш, мога да спра до Айфеловата кула и да те кача на върха, за да пипнеш слънцето, Икар.