Love on the brain (girlxgirl)

Глава 13

До вечерта устните ми бяха подпухнали и придобили по-наситен цвят. Не можех да се наситя на целувките на Чарлийн и по самодоволната й усмивка съдех, че тя знаеше това добре.

Накарахме шофьора на таксито да ни чака, докато се преобличахме в апартамента ми и се целувахме, забравяйки за останалия свят. Вратата за балкона беше отворена и вътре нахлуваше среднощния полъх на вятъра, разрошвайки косите ни и галейки кожата ни. Чарлийн си избра най-късата рокля от гардероба ми и докато я гледах в нея, не можах да не й призная, че й стои много по-добре отколкото на мен. Презрамките бяха тънки и откриваха голите й рамена, чиято примамливост ме накара да спра със закопчаването на единствената си пола и да изприпкам до нея, за да поставя няколко последователни целувки върху откритата плът.

Дадох й най-хубавите си обеци, а след това изтичахме на улицата тъкмо преди таксито да беше потеглило преди нас. Тя се усмихна на шофьора с ослепителната си усмивка, промърмори нещо на френски и му плати предварително, не желаейки да й връща рестото.

- Трябваше да ми кажеш, че ще платим преди да слезем, за да ти дам пари - хванах ръката й на седалката, а тя ни закри с чантата си.

Запитах се дали във Франция това не се одобрява, но не я попитах. Част от мен се страхуваше дори да назове това, което се случваше между нас, а какво оставаше да го защити.

Стигнахме до клуба по обичайния начин. Чарлийн беше права - макар вече да бях научила пътя, вълнението ме застигаше всеки път, в който слизах в тъмнината по витото стълбище. Щом вече бяхме съвсем близо до стеснението в тунела, тя се спря и, стискайки ръката ми в своята, ми прошепна в ухото нещо на френски, от което коленете ми омекнаха. Не го разбрах съвсем, но разбрах тръпките, които преминаха по целия ми гръбнак.

Бях ги изпитвала само веднъж през живота си - когато бях попаднала на снимки на Мила Кунис, на които тя беше само по бельо и захапала сламка, потопена в чаша с кафе на Старбъкс. Онази нощ не бях успяла да заспя, а на следващия ден имах изпит и, разбира се, ме скъсаха. Оттогава избягвах филмите с актрисата и макар преди два месеца Лорейн да ме беше накарала да гледаме "Лоши мамчета" в киното, през целия филм нервно се намествах седалката си, очаквайки тръпките да се завърнат.

Докато музиката и светлините ме поглъщаха, приветствах странното и смесено вълнение от шепота на Чарлийн и очакванията за нощта, която ми предстоеше. Приветствах го като стар приятел, а то се намести по-дълбоко в съществото ми, срастна се с мен и ме накара да разбера, че щеше да остави диря след себе си. По тази диря щях да се връщам много пъти, да надниквам често в спомените си само за да си припомня какво е било да бъда тук, в това време и с тези хора.