Love on the brain (girlxgirl)

Глава 24

На другия ден имах махмурлук и бях в лошо настроение. Не знаех какво да правя, след като се събудих. Вече нямах да пиша книга и Чарли беше легнала да спи (вероятно уморена от разходката си в пет сутринта), затова отидох в апартамента си. Взех си душ, изчистих и разгледах книгите, които бяхме купили. Избрах си една от тях и се върнах с нея, намирайки приятелката си в спалнята. Все още спеше.

Направих си чаша кафе и се настаних в хола, зачитайки се в резюмето. Скоро загубих представа за времето, докато обръщах страниците, и когато Чарлийн се събуди, вече бях прочела половината от книгата.

- Добро утро - усмихна ми се, докато минаваше покрай мен на път за кухнята.

- Добър ден - поправих я.

Гледката на голите й крака успя да ме разсея и напълно забравих да я питам къде беше излязла. Вместо това отидох при нея и й помогнах да направи омлети за двете ни. Когато ги занесохме на балкона да изстиват и се настанихме около масичката, ми намигна. Нещо толкова малко успя да накара въздухът да излети от гърдите ми. Гледах я безмълвна, наслаждавах се на усмивката й и дори не се дразнех от факта, че тя знаеше какво ми беше причинила.

Дали беше любовта на живота ми?

Въпросът изникна в съзнанието ми напълно неочаквано и ме накара да се задавя. Чарли ми подаде чашата с вода и щом отпих, се втренчих в нея с насълзени очи.

Да, определено беше тя. Обичах я толкова, толкова много и нямах търпение да прекарам живота си с нея. Исках тя да бъде тази, с която щях са споделя всичките си дни. Исках да се оженим, да си осиновим деца и да остареем заедно. Исках я завинаги.

Щом се нахранихме, всяка от нас запали по една цигара. Докато гледахме града под нас, осъзнах, че бях започнала да пия от горчивото й кафе и вече дори не се мръщех. Всъщност ако пробвах да се завърна към подсладеното, щеше да ми е твърде сладко. Така беше и с цигарите - бях спряла да се закашлям. Чарли ме беше променила и нямаше връщане назад.

Телефонът й звънна, докато миех чиниите в кухнята. Водата беше пусната и аз си припявах припева на някоя песен, която бях чула наскоро, но въпреки това я чух как излиза на балкона. Нещо дълбоко в мен ме загложди и аз спрях водата, оставяйки приборите и гъбата в мивката.

- Да, беше хубаво... - чух я да казва, докато бършех пяната от ръцете си с кухненската хартия на плота - Днес? Не знам... Може би към два сутринта... И ти ми липсваш. А у нас или у вас ще...? Добре, сега затварям. Облечи нещо дантелено.

Стоях облегната на хладилника, стиснала между пръстите си ролката кухненска хартия, и не знаех какво да мисля. Очаквах я да влезе вътре, но тя не го направи. Чух щракването на запалка и предположих, че е останала там да пуши.

Прокарах ръка през косата си, опитвайки се да си събера мислите. Опитах се да повярвам, че говори с някаква своя приятелка, която се подготвя за среща с гаджето си или нещо от сорта. Дори погледнах стенния часовник, за да видя колко време има, за да се приготви да отиде у тях. За моя изненада обаче два часът отдавна беше минал и ако наистина Чарли щеше да ходи някъде, то щеше да е през нощта.

Въпросите, които се появиха и заблъскаха в ума ми след тази мисъл, ме накараха да захвърля рулото на плота. Грабнах ключовете за апартамента си от шкафчето в коридора и излетях през вратата. Сълзите започнаха да се стичат по страните ми още докато пресичах улицата, замъглявайки зрението ми и затруднявайки ме със задачата да остана жива до другия й край.

На стълбището ме срещна хазяйката ми и беше на път да ме заговори, но аз я подминах и побързах да отключа вратата на апартамента си. Ръцете ми трепереха и това не беше особено лесно, но успях да се справя. Щом останах сама с всички стени около себе си, седнах на земята, допрях чело до коленете си и избухнах в истеричен плач. Хълцах, тръшках се като малко дете по земята и бършех сълзите си почти панически сякаш ако лицето ми не беше мокро и подпухнало, лошото усещане щеше да се изпари от мен.

Сама не знаех защо бях реагирала така на няколко подслушани изречения. Знаех само, че нещо не беше наред, и макар да не исках да си го призная, трябваше да направя нещо по въпроса. Не можех да го оставя да ме разяде цяла отвътре, докато от мен не останеше само това, което бях в момента - една напълно непозната и странна Аментис, която не исках да виждам повече в себе си.

Въпреки това същата нощ заспах по-рано от два часа през нощта, а на сутринта Чарли дойде при мен. Двете правихме любов до късен обяд, а след това излязохме да хапнем нещо. Не споменах телефонния й разговор, макар да говорихме толкова много през този ден.