Love on the brain (girlxgirl)

Глава 18

Измина месец от ваканцията ни в Ла Рошен. За тези тридесет дни написах цели петнадесет глави, изпуших десет кутии цигари и се прибрах в апартамента си само пет пъти. През повечето време бях у Чарлийн, а когато да киснем там ни омръзнеше, отскачахме до клуба. Три коктейла, три песни и три целувки по-късно вече бях на седмото небе, докато светът се въртеше пред очите ми и едва стоях на краката си.

Въпреки това бях по-щастлива от всякога. Най-сетне вдъхновението ми се беше завърнало окончателно, събуждах се до най-красивата жена на света и имах вълнуващи приятели. Всички те бяха от онзи тип хора, които никога не забравяш и за които разказваш на децата си, когато остарееш, за да знаят, че си живял интересен живот.

По някое време вече не виждах смисъл да си плащам наема - всичките ми дрехи, лаптопа ми и пишещата ми машина бяха пренесени в апартамента на Чарли, в моя имаше само два чифта обувки и няколко книги. Въпреки това го задържах и не се преместих окончателно - някакво лошо предчувствие не ми позволи.

Днес беше първи септември и когато нашите ми звъннаха сутринта, си дадох сметка, че ваканцията ми тук беше наполовина приключила. Имах още три месеца в Париж и след това щеше да се наложи да си стегна куфарите и да замина обратно за Англия. Една част от мен нямаше търпение да се прибере при нашите, Флъф и Лорейн - при спокойствието на родния ми град, - но друга искаше да остане тук завинаги. В тази чужда държава бях открила една нова страна от себе си и не ми се искаше да се сбогувам с нея.

Беше забавно по цял ден да се излежавам в леглото на съседката си, да се уча на всичките й трикове и да танцувам до премала с приятелите й. Беше твърде хубаво, за да е истина. Живеех в някаква приказка, която не беше съвсем за деца, и не исках да се събуждам от съня си.

- За какво мислиш?

Усетих пръстите на Чарли да скитат по гърба ми. Рисуваше невидими фигурки по кожата ми, докато се излежавах отгоре й. Бях заровила лице в шията й, вдишвайки дълбоко от аромата й. Никога нямаше да забравя как ме караше да се чувствам - сякаш бях вкъщи.

- За всичко - свих рамене и се надигнах да я целуна. - Но главно за това, че ми остават само деветдесет дни тук, с теб. А не искам да си тръгвам. Колкото и да ми липсва стария живот понякога, в Лондон всичкият стрес от работата ми ще се изсипе върху мен изведнъж. А след ваканцията ми тук... Дори не мога да си представя какво ще е отново.