Love on the brain (girlxgirl)

Глава 20

С мисълта, че обичам Чарли, дойде и мисълта, че обичам момиче. За мое учудване това въобще не ме обърка. През целия си живот се бях питала защо не изпитвам нищо към момчетата, а сега всичко си идваше на мястото. Отговорът на въпроса беше изплувал на повърхността дори и без да опипвам дъното, за да го намеря.

Не бях създадена, за да обичам мъжете. Било е очевидно през цялото време, просто аз съм слепеела за този факт.

Поривът да кажа на нашите ме застигна малко по-късно. Бях на балкона на Чарлийн и двете пушехме, когато се запитах как родителите ми щяха да приемат сексуалността ми. Дали любовта им щеше да стигне, за да ме разберат и подкрепят?

Изправих се рязко от скута на Чарли, загасяйки цигарата в пепелника и обувайки късите джинси, които досега бяха съхнали на сушилнята.

-     Какво има? - тя ме попита, изненадана от рязките ми движения.

-      Отивам до пекарнята, за да си взема нещо за ядене. Ти искаш ли нещо?

-       Само кроасан с шоколад.

-       Добре - кимнах. - Но да знаеш, че ще се забавя, защото ще отида първо до нас, за да довърша една глава. Имам около четиристотин думи.

-      Значи няма да умра от глад?

-       Не, спокойно.

Изнизах се от апартамента й, пресякох улицата и се вмъкнах в своя. Там въздухът беше застоял, защото не се бях прибирила от няколко дни. Отворих всички прозорци, взех лист хартия и химикалка и излязох на балкона. Чарли вече се беше прибрала и не можеше да ме види - това беше добре за мен, защото още преди да допра химилката до листа, се разплаках.

Беше ме страх да напиша това писмо. С няколко думи можех да разруша всичкото доверие, което родителите ми и аз бяхме градили години наред. Това ме плашеше безкрайно много и макар че самата аз приемах същността си, това не ми беше достатъчно. Исках и те да го направят. Исках един ден да заведа Чарли в Лондон и да я запозная с тях. Исках да бъдат щастливи, че бях намерила любовта.

Животът ми представляваше подреждане на думите в правилен и достатъчно добър за повече от един прочит словоред, затова написах сравнително бързо писмото. Бях свикнала да използвам писането като отдушник, затова мастилото върху хартията ме успокои. Излях всичките си колебания върху листа.