The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава I

Пътувах в карета из Тъмната гора вече повече от два дни. Седях затворена и завързана цяла седмица. Нямах на идея какво се е случило със Сириус и къде е той.
Елям се беше възкачил на трона и гордо се разхождаше с короната на главата.
На седмия ден той влезе в стаята , свали ми окървавената рокля и ми облече нещо подобно като рокля. Приличаше много на пижама. После ме качиха в тази карета. Карахме през горските пътеки. В каретата имаше една жена и един мъж. Те не бяха от кралския двор. И двамата носеха червени кафтани, на които имаха брошки с роза. Те през цялото време мълчаха и затова и аз нищо не казвах.
Скоро видях от калния горски път да се появява каменен път. Около него имаше храсти от роза. Показах глава ,за да видя къде сме ,а пред мен се показа огромно имение. Беше все едно от приказките. Имението беше каменно, а по стените му се катериха увивни растения.
Каретата спря. Жената и мъжът веднага скочиха навън:
- Хайде, какво чакаш? Слизай момиче!- каза жената.
Аз слязох ,а вратата на имението се отвори. От голямата дървена врата се показа един висок ,едър с тъмна коса, сини очи ,черна брада мъж. Той беше облечен с червен кафтан. По краищата на кафната имаше бродирани със златно тръни.
- Господарю, новата прислужница от Елвхелм пристигна.- изтича към него жената.
Той ме загледа . После се доближи до мен:
- Но, ти си човек !
- С Елям не се харесваме особено много,поне аз него не го.
- Замълчи! Той сега е твой крал и те продаде на мен .
- Как така? Кой сте вие ?
- Какво невъзпитано момиче.- каза смутено отново жената с червения кафтан- това сега е твоя господар. Не може така да му говориш !
- Няма нищо, Жана , тя е нова и още не знае правилата тук .
Явно Жана беше част от прислугата.
- Аз съм генерал Деков. Бях дясната ръка на крал Мадок, а сега крал Елям те продаде на мен ,за да работиш в моето имение. Жана е главната домакинка и тя ще ти обясни всичко . Разбра ли ?
- Да, генерал Деков.
Той леко се усмихна:
- Може да ми викаш само Деков.
После ме потупа по рамото и тръгна на някъде. Не можех да повярвам до онзи ден бях почитен гост в двореца, а днес бях продадена като робиня. Колко бързо само се променяха нещата в Тъмната гора!
Жана бързо ме вкара в имението. Каза ми,че аз ще чистя пода, прозорците, ще бърша праха и ще нося храна на господаря. После ме отведе в лявата част на имението, която била само за прислугата. Там ме настани в моята стая и ми каза,че от утре започвам работа. Седнах на леглото. Осъзнах,че вече не съм в лъскавия дворец. Ориана я нямаше да ми сплете косите. Черните очи на Сириус ги нямаше .... и вече не можех да се върна и в Англия. Нямаше как да стане. Целта ми сега беше да намеря моя звяр.