The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава IV

  Минаха още два дни, в които чистих неуморно през деня , а вечерта слушах на малката масичка споровете между  Жана и Марко. Бях се ядосала на себе си ,защото още нямам никаква информация и седя и тъпча на едно и също място. Всеки ден пристигаха писма от двореца до Деков и аз всеки ден ги  оставях в кабинета му. Един ден ми хрумна една идея. Реших ,че ще потърся в писмата на Деков някаква информация за Сириус.  Нямаше как Елям да не му беше казал нещо по въпроса. Сега Деков беше неговия генерал ,трябваше да бъде запознат с всичко.
  Един следобед издебнах момент,в който Деков беше отишъл на лов. Жана помагаше на Марко в двора на имението,  а другите две слугини си вършеха работата на първия етаж. 
  Влязох в кабинета му. На бюрото имаше купчина писма. Беше толкова разхвърлено! Аз затворих вратата и започнах да чета.
  Сигурно повече от час ,четях писмата и нямаше нищо. В тях се говореше само за армията, каква щяла да им е униформата, какви оръжия ще имат. Видях как Деков е започнал да чертае карта ,за нападение.  Много удобно от страна на Елям. Той щеше да седи и да дава заповеди ,а Деков щеше да води цялата битка. Като слушах разказите на Марко,как Мадок помагал на Деков за стратегията и как се биел заедно с него в битката ,от това което видях в писмата ,Елям съвсем не смяташе да се впуска в двубой с някого или нещо такова.
Писмата не ми вършеха работа. Започнах да отварям по шкафовете. Деков имаше много различни неща няпъхани там. В един имаше стари документи, в друг различни по големина лули,  в друг имаше само писалки , а в четвърти  имаше снимки. Една снимка на Ориана ми хвана погледа. Тя беше най - отгоре. Защо Деков си я държеше в чекмеджето най- отгоре?
Имаше и още снимки. Една с Жана на младини, една най-вероятно с родителите на Деков и една ,на която бяха трима мъже. В дясно беше Деков , посредата най-вероято е бил крал Мадок ,защото беше с корона на главата, а в ляво ...... дъха ми секна. В ляво беше моя чичо ,чичо Франклин. Боже нима той не е умрял на върха ! Нима той е открил Тъмната гора и е живял тук? Цялата настръхнах.  Ами ако е още жив ? Ами ако живее някъде наблизо ?
  Тогава вратата на кабинета се отвори. Цялата се разтреперих. С тежка крачка влезе Деков.
Аз се снижих зад бюрото. Той седеше неподвижен. Помислих си,че не ме е усетил ,но после той ме сграпчи за ръката и ме издърпа.
- Какво правиш в моя кабинет ?- развика се той- защо ровиш в старите ми снимки?- беше ме наврял толкова близо до него,че усещах дъха му, а  после издърпа снимката от ръката ми . Аз още не знаех какво да кажа .
- Хайде отговори ми ,преди да ме изнервиш и да те убия.
- Аз... аз просто съм в шок.
- От какво си в шок ?
- Това на снимката.... това там отляво е моя чичо . Деков загледа снимката все едно за пръв път я вижда.
-Чичо ли ? Франклин? Твой чичо?
-Да ! Мислехме го за мъртъв, а той е бил тук през цялото време . Съжалявам, но може ли да ми кажете къде е той сега?
Деков сложи тежката си ръка върху рамото ми .
- Съжалявам, но той почина при последната ни битка. Сянката се стовари отново върху мен . Всеки път ,в който виждах някаква светлина и тя угасваше. 
- Значи си роднина на Фран! Той ми беше като брат, но това не обяснява какво правиш в кабинета ми.
  Трябваше бързо да измисля причина.
- Реших да почистя и чекмеджено беше леко отворено и понеже любопитвото ми наделя реших.... Да се ровиш в личните ми вещи !-каза сърдито Деков.
- Много съжалявам, знам ,че не трябваше ако искате да си тръгна ще го направя.
- Не искам . Ти си племенница на Фран. Как бих могъл да те отпратя.  Ще ти простя ,но не искам това да се повтаря.
- Много ви благодаря!
- Говори ми на ,,ти". От утре ще ти приготвя един по твой размер  кафтан,че тези дрехи не са ти по мярка.  Аз кимнах с глава ,после се обърнах и излязох от стаята. Ръцете ми още трепериха .