The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава XXII

   Слънчевите лъчи огряха лицето ми. Събудих се във великолепна спалня. Сириус бе станал. При мисълта какво се случи снощи цялата се изчервих.
Облякох дългата бяла риза и тръгнах надолу по стълбите.
Беше много тихо. Все едно нямаше никого. Портите към градината бяха широко отворени. Излязох и видях Хеста седнала на малка масичка сред храстите от рози с кремава рокля. Дългата и руса коса бе пусната и стигаше до земята.
-Добро утро!-каза тя като ми посочи с ръка стола срещу нея.
-Добро утро, Хеста!
-Как спа ?
-Добре.-казах аз докато се настънявах на стола срещу нея.
-Не се и съмнявам. -подхили се тя. Бузите ми поруменяха.
-Къде е Сириус?-опитах да отклоня темата .
-Отиде на лов. -каза Хеста докато отпиваше от чашата си с чай . -Налей си много е хубав!
- Много благодаря,че ме...-започнах да говоря аз докато си наливах чай,а тя ме прекъсна с жест.
-Джоузефин не искам благодарностите ти ! Ако ти си следващата,която ще застане на мястото на Алахана ще ти служа.
- Аз не притежавам магия като Алахан.
-Явно затова е кристала!
Хеста си изтупа ръцете след като изяде кифличката си .
-Хайде ела да те тествам!
Тя помоли едно от пикситата  да донесе кристала,който бе на възглавничка. Пиксито го постави на масата. Никой не смееше да го докосне.
-Какво да правя?
-Вземи го !
Аз понечих да го пипна,но се спрях. -Ами ако ми направи нещо ?
-Просто го вземи!!
Ръката ми започна да трепери. Докоснах го ,но нищо. Хеста кимна с глава към пиксито .
-Но ,кралице ако...- започна притеснено то,но Хеста му шъшна. Пиксито понечи да пипне кристала също,но при допира кристала го изгори. То одръпна ръката си като изпищя от болка. Хеста стоеше замислено и ме гледаше.
-Джоузефин вземи го в ръцете си !
Този път изпълних заповедта и веднага го взех в двете си ръце. Той леко проблясна. Но след това нищо. Аз го върнах обратно на възглавничката.
-Казах ти,че нищо няма да се получи.
-Напротив ти може би си единствената, която може да го докосне без да се изгори.
-Да,но той не ми дава сила!
-Има нещо друго Джоузефин.....Има нещо ! -каза тя ,но в този момент в градината се появи Сириус.
-Здравейте!-поздрави ни той.
-Сириус!-възкликна Хеста.-Надявам се ловът ти да е бил сполучлив!
-Да беше! А вие какво правите ?-той гледаше към кристала.
-С Джоузефин имахме малко работа, но вече сме готови.- каза Хеста докато подаваше на пиксито възглавничката с кристала. Сириус се доближи до мен и ме погали по главата.
-Добре ли си ?
-Да, а ти защо ме остави сутринта? Къде беше ?
- Имах нужда да ловувам, а и ти спеше толкова сладко, не исках да те събуждам.
-Друг път ми кажи ако ще изчежваш така сутрин.
-Не забравяй,че освен елф аз съм и хищник.