The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава XVIII

Сигурно бях спала повече от два дена. През цялото това време Сириус се грижеше за мен. Вече се чувствах малко по-добре и реших да изляза от палатката. Бяхме на огромна полята сред гората. По тревата имаше сутрешна роса ,както и по белите ,жълтите и сините цветчета. На поляната имаше още палатки с най-различни елфи. Седях седнала на тревата и се взирах в тях и в това място докато Сириус приближаваше към мен.
- Добро утро! Как се чувстваш?- усмихна ми се той.
- По -добре.
- Страхотно!
- Сириус къде сме ?
- В Левана.
- Левана? Това извън Тъмната гора ли е ?
- Същност преди бе част от Тъмната гора и аз още смятам,че е.
- Какво стана ? Къде са другите от мисията?
- Не знам. Ти бе тежко ранена. Аз просто те взех и те заведох тук на сигурно място от войната или от Елвхелм.
- Не мога да се крия точно сега.
Той ме изгледа учудено.
- Сириус докато ти бе затворен много неща се промениха и аз имам задължения към Тъмната гора и Деков.
- Станала си шпионин на Деков нали ?
- Благодарение на него те освободиме.
- Не ми ги говори тия! Дори и да бях затворен много добре знаех какво се случва в гората. Деков я предаде и остави рефкийците да изгорят половината села,да оставят хората ни гладни и без дом.
- А как да издържи Елям? Той нищо не прави за кралството си !
- Това кралство е обречено от както баща ми си отиде!
Чак тогава го погледнах и видях,че е гол до кръста. По гърдите и корема му също имаше рани.
- И не би се опитал да спасиш народа си ? Заради баща си ? Защото той ги е обичал!
- Нека да заминем някъде далеч или да отидем в човешкия свят и да живеем там .
- Аз вече съм мъртва за човешкия свят. Живота ми там си отиде. - много пъти бях мислила за леля ми ,за Рози и за приятелите ми от Англия. От толкова дълго време съм тук,че те сигурно там са ме погребали. Не исках да се връщам там и да се чувствам отново самотна.
-Тогава ще живеем тук!
- Сириус имам обещание! Търся нещо важно,което може би е у теб ! Трябва да се върнем в Тъмната гора .
- Можем поне да останем тук за летния празник. За лятното слънцестоене.
Боже бе станало лято !
- Тогава може да се върнем!
-И кога ще е фестивала ?
- Тази вечер!
Съгласих се да останем и тази вечер. Слънцето залезе и запалиха голям огън. Бяха сложили дълга маса на тревата отрупана с храна. Имаше музиканти седнали под едно дърво ,които свиреха.
Аз бях с една бяла рокля къса малко над коленете. Това бе единственото,което успях да намеря от един елф. Краката ми бяха боси , а косата ми бе спусната. Едни деца се затичаха към мен и ми сложиха на главата венец от цветя. Наредих се на масата ,за да си взема нещо за хапване понеже умирах от глад. Имаше какво ли не ! Сигурно повече храна от колкото на трапезата в двореца. Дори имаше и сумати елфическо вино. Започнах да ям и да пия.
- Не прекалявай с елфическто вино. Има жестоки последствия. - предупреди ме Сириус, който бе застанал зад мен. Той още беше без риза,бе само по един черен панталон.
- Харесва ли ти в Левана?
-Това всичко е Левана?
-Не част от нея.
-Кой я управлява?
-Никой.
Очите му пробляснаха игриво.
-Тук всички сме свободни.
Аз продължих да си попийвам от виното докато със Сириус наблюдавахме как другите елфи танцуват боси в тревата край огъня. Накрая Сириус ми издърпа чашата от ръката.
- Мисля,че това е достатъчно Джо!- каза той с предупредителен тон.
- Добре съм! Пила съм и преди ! Забога на 20 съм!
- Това не е като човешкото вино!
- Остави ме да се забавлявам.- казах аз като си издърпах чашата от ръката му. После станах и се отдалечих от него. Когато вече се стъмни наистина и звездите весело заиграха в небето,а луната светеше ярко, реших и аз да се пораздвижа. Станах и се присъединих към елфите край огъня. Музиката влезе под кожата ми. Сякаш краката ми се движеха сами. Чувствах се толкова свободна, жива и щастлива. Танцувах с различни елфи,които не познавах ,но те весело ми се усмихваха. Босите ми крака бяха кални от тревата,но това не ме интересуваше просто исках да танцувам и танцувам. По едно време усетих как някаква груба ръка ме хваща за китката. Тя ме предърпа силно към себе си. Сириус ме прелепи до тялото си. Бяхме толкова близко един до друг. Той ме погледна с тези тъмни очи и прибра един кичур от косата ми. Бе още без риза. Прокарах пръсти по гърдите му и корема му все така стегнати. Той ме завъртя и двамата започнахме да танцуваме. Сякаш целия свят вибрираше около нас. Сякаш бяхме заобиколени от магия. Имах чувството,че ще полетя. Толкова много танцуваме,че накрая не си чувствах краката.
Слънцето започна да се показва. Всички започнаха да присядат на поляната,за да гледат изгряващото слънце. Облаците придобиха оранжев отенък. Сириус ме хвана за ръката и ме настани да седна до него на едно одеало на тревата.
- Хареса ли ти тази вечер?
- Да !
- Беше прекрасна в тази рокля и тези цветя в косата ти !
Аз му се усмихнах. Той ме стисна за ръката.
- Остани с мен !
- С теб се чувствам сигурна.
Той обгърна бузите ми с ръцете си.
- Благодаря ти,че не ме забрави,че се върна за мен и че стоиш тук с мен и ме гледаш с тези красиви кафеви очи. Благодаря, че танцува цяля нощ с мен. - очите му гледаха диво , мускулите му се стегнаха. Той се доближи още по близо до мен. После допря устните си до моите. Утринното слънце изгря и така ние двамата посрещнахме лятото - замаяни от алкохола, потни от танците ,но щастливи понеже сме отново заедно и се чувстваме свободни и живи.