The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава IX

Още не можех да повярвам какво се случи. Още не мога да повярвам,че станах част от шпионите на Деков. Наистина ли успях да спечеля така бързо доверието му ? Проблема беше,че нямях информация за моят вълк.
Всеки ден отново ставах в 5:30 и отивах в двора на имението, за да тренирам с Деков, после се събирах ме с Двора на тръните.
Освен Деков аз се упражнявах и в двубой с Лиляна. Майра ме учеше да се промъквам незабелязано.
Всички те наистина изглеждаха като семейство.
- Вие как се събрахме в Двора на тръните?- попитах един следобед Лиляна , когато имах тренировка с нея.
- Деков ни събра .- отвърна тя. - Аз и брат ми живеехме в едно малко селце в гората. Войниците на Рефка бяха превзели източните села и родителите ни бяха убити . - аз я изблъсках, тя залитна ,а после си върна равновесието .- С Виктор избягахме и така срещнахме Деков. - тя замахна към мен . Аз отблъснах удара .
- А каква е твоята история? Чух ,че си дошла от Англия през замръзналия вулкан. - отдъпнах се встрани.- чух,че си имала връзка със Сириус.
- Ти от къде знаеш ?
- Аз съм шпионин, а и се носят слухове . А и заради него започва войната!
- Той беше несправедливо осъден.- после силно я ударих с дървената тояга в корема. Тя падна назад,сякаш не очакваше този удар.
- Значи е вярно,че си имала връзка с краля.- тя седеше още на земята. Държеше се за корема.
- Не. - прехапах си бузата .- Не е вярно. Всичко, което се случи между мен и Сириус стана толкова бързо и беше за толкова кратко,че не бих го нарекла ,,връзка". После Хон влезе в тайното помещение.
- Срещата ни започва .- каза радостно той. След него в стаята влязоха Майра и Виктор. Всички се настаниха на диванчето. Само Хон седеше прав до вратата. После влезе и Деков с червения кафтан и с мрачна физиономия.
- Клианте,Генерале!- извика Хон.
Нямах и на идея какво означава. Може би беше някакъв поздрав на техния им език. Деков му намигна, след това седна зад огромното писалище.
- Какво става? Как е положението с армията ?- попита Виктор ,който беше седнал до Майра на дивана.
- Зле.- отвърна Деков .
- Как така зле, генерале?- каза Хон,който продължаваше да седи изправен като пушка до вратата.
- Войниците на Рефка и Ахва започнаха да навлизат в Тъмната гора.
- Как така нали имаше войници от Първа армия по границите ?- Виктор се изправи.
- Краля явно е решил,че не съм достатъчно добър генерал. Изобщо не ме слуша какво му говоря. Махнал е Първа армия от границите. Накарал ги е да се върнат в кралския двор.
- Какъв идиот!- изруга Виктор.
-Рефка и Ахва изгориха пет села.
- Този с всичкия ли си е?- продължи Виктор. - Те вече ни превземат!
- Деков ние какво ще правим? - попита Лиляна .
Деков гледаше в една точка мълчаливо. После каза:
- Поемам нещата в мои ръце . Без да се допитвам до краля. Две седмици явно за него съм му говорил празни приказки.- Деков се изправи.- Не е виждал сините чудовища на Ахва , не се е срещал с огнената сила на рефкийците. Мисли си,че това е една лесна игра, той не осъзнава как хората му ще загинат.
- Какво ще правиш? - прекъсна го Лиляна .
- Взимам войниците от Първа и Втора армия и ще нападнем рефкийците. Аз съм генерала ,а те са мои хора слушат моите заповеди .
- Нека да дойда с теб !- извика Виктор.
- Не ! Ти полудял ли си .- Лиляна се изправи до него. - ти си единствения ,който ми остана - тя го хвана за ръката- няма да ти позволя да ме изоставиш. Той я пусна.
- Искам да отмъстя за родителите си и да се бия за народа си .
- Добре тогава .- изправи се Деков. Лиляна стоеше и гледаше бездушно.
- Утре тръгваме с армията,бъди готов ! А другите- чакайте моите заповеди ако се случи нещо . После Деков излезе от стаята. Лиляна удари един на Виктор. Той се одръпна назад и хвана бузата си .
- Наистина ли ще ми го причиниш?- развика му се тя.- След всичко, което преживяхме ?
- Лиляна аз....
- Ти какво ? Обещах ме си да не се изоставяме. Как така ще отидеш да се биеш с Първа и Втора армия срещу рефкийците? Те призовават огъня, а Първа и Втора армия са най- силните войници сред тях също има призоваващи елфи. А ти ? Ти имаш един лък .
- Аз просто трябва да го направя.
- Ти ще загинеш!
- Не няма да загина !
- От къде си сигурен? Няма шанс да оцелееш в битката. Остани тук .- простена тя.
- Никога не съм искал да бъда шпионин и да живея в сянка . Направих го само и единствено заради теб . Но сега смятам да се боря за родината си дори и ако трябва да умра.- после излезе от тайната стая. Лиляна седна на земята. Сълзите и текнаха по бузите. Аз исках да и кажа нещо за да я утеша, но Майра клекна до нея и ни направи знак да напуснем стаята . Двамата с Хон тръгнахме по стълбите нагоре .
- Лоша работа Джоузефин.
Не им беше лесно. Елям може и да успя да свали Сириус след като го натопи ,но за сметка на това си навлече големи неприятности,неприятности, които явно не му се струват толкова опасни.
Аз излязох в коридора ,а Хон се беше шмугнал в някакъв друг таен изход. Знаех си,че те минават от някъде другаде . Никога не ги бя виждала в имението, а такъв гигант като Хон нямаше как да остане незабелязан.

Още мислих какво каза Лиляна. Призоваващи огъня рефкийци. Кой знае какви същества има извън Тъмната гора и аз не знаех нищо за тях.
Стигнах края на дългия коридор и видях през прозореца как Хон бяга към гората,която беше обградила имението. Тя още умираше. Дали беше така заради войната,заради децата и ,които биваха изгорени?
После дочух виковете на Марко и Жана от кухнята. Те не се караха, просто така си говореха. Марко се тъпчеше със сладкиш на малката масичка, а Жана му мърмореше нещо.
- Я гледай ти кой се появи.- каза Жана .- Къде се губиш,бе момиче?
- Имах малко задачки от Деков. - казах небрежно аз.
- Задачки значи.- каза си под носа тя .
- Марко - обърнах се към него- какви са тези рефкийци призоваващи огъня ?
Очите му блеснаха. Той остави сладкиша в чинията. После си изтупа ръцете .
- Някои хора от Рефка са надарени със сили. Огнени сили . Те призовават огъня и това е тяхното най- силно оръжие. Наричат се ,,призоваващи,, и обикновено ги взимат в Първа армия.
- Защо елфите от Елвхелм нямат призоваващи сили като рефкийците?
- Има но са много малко. Преди имахме много когато камениге великани оживяваха.
- Каменни великани ??- настъхнах.
- Да. Тук елфите имаха силите да призовават светлината, вятъра, дървестните чудовища и камените великани. Надигаха почвата и контролираха водата.
Всичко това звучеше още по невероятно.
- Защо вече нямате такива сили?
- Няма точна причина но някои казват,че от както Алахан изчезнала с нея и цялата магия се махнала.
- Стига толкоз Марко!- прекъсна го Жана .
Алахан ли? Това име ми беше познато .
- Коя е Алахан?
- Легенди мила , детски приказки !
- Не са приказки Жане! Истина е аз сам видях Алахан.
- Видял си ти трънки! Очите нещо са ти изневерили както и умът ти . Марко нищо повече не каза. Стана от масата и излезе.
- Изперкал е ! Би се в последната война преди десет години и изперка .
- Той е видял много повече неща от теб!
- Алахан е детска приказка за дух,кой е бил пазител на Тъмната гора. Тя се е преобразявала в красива жена и се е била във войните. Всички деца са я чували и не е реална.
- От къде си сигурна . Ами ако е истина .
- Много мъже, а и жени полудяват при вида на всичките тези умрели хора.
Нищо повече не казах на Жана. Но аз сънувах как бащата на Сириус му разказва история за нея. ,,Тя била смела ,тя била войн ,тя притежавала сили, тя била чарудейка, тя била пазителката..."