The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава III

            *Два дни по-късно*

  Последните два дни аз и още едно момиче от прислужниците, чистихме втория етаж на имението. Тя беше елф и не обелваше дума.
     Вече на третия ден аз бърсах прозорците,когато Жана се развика да слезем долу и да посрещнем гостите. Аз прибрах парцала и бързо се стрелнах надолу по стълбите , а там кого да видя, краката ми се подкосиха, в същото време исках да отида и да го сграпча за синия кафтан и да го блъсна силно в стената.
  Замръзнах на стълбите. Елям влезе в имението:
-Добре дошли,ваше височество.- каза Жана като му направи лек реверанс. Той дори не и обърна внимание ,беше вперил поглед в мен.
-Виждам, че новата слугиня върши работа.
- Да, така е ,ваше височество. - отвърна отвоно Жана ,но той не откъсваше поглед от мен- хората винаги са били полезни за всичко, дори и като мизерни слугини. - каза подигравателно Елям , а после тръгна с Деков по стълбите.  Не мога да повярвам какъв гадняр е ! Но трябваше някак си да се опитам да разбера къде е Сириус и дали още е жив?
- Момиче ела не стой така посредата на стълбището.
- Съжалявам.
- Видя краля и вече загуби ума и дума!- тя ме предърпа в кухнята- не знам какво се е случило в двореца между вас,но трябва да го преодолееш и да продължиш напред.
- Не се притеснявай, Жана. Всичко е наред.
- Добре,защото трябва да им занесеш чая горе , в кабинета на Деков. После тя ми подаде един поднос с две чаши чай и две парчета плодов сладкиш. Аз го взех и тръгнах по стълбите. Какво ли правише Елям тук? Как да се възползвам, за да разбера нещо за Сириус и да избягам от тук ?
Стигнах до кабинета и почуках на вратата.
- Влез!- извика Деков.
В кабинета му имаше много книги и документи. Срещу вратата беше голямо бюро зад което седеше  Деков , на кресло срещу него беше се настанил Елям.
- Заповядай! Налей ни чай .- каза Деков. Аз оставих подноса на една странична малка масичка близо до голямото бюро.
- Така ,нека да говорим по същество, ваше височество.- обърна се Деков към Елям - кажете какво искахте да ми кажете.
- Искам вие да се върнете на служба. Да водите армията на Елвхелм отново!
Аз им наливах чай,бавно ,за да мога да чуя нещо,което ще ми е полезно.
- Няма ли някой по-добър от мен !
- Не! Трябвате ми спешно.
- Защо ?
- Защото Елвхелм и цялата Тъмна гора са заплашени. Рефка се е съюзила с Долна Ахва и обявиха война срещу Тъмната гора и кралството.
- Разбирам . Синът на Ханаду,ще отмъщава за баща си . -Аз им сложих чашите пред тях със  сладкиша. - Какво ще получа ако стана ваш генерал?
- Много злато и власт ! Ще си върнете славата, ако победим и ще стоите до велик крал! - едвам се сдържах да не се засмея.  Елям ме погледна укорително. После Деков ми направи знак да изляза от стаята.
  Двамата седяха още много в кабинета , докато привечер Елям реши да си тръгва.
- Защо не останете за вечеря ,ваше кралско височество?- каза Жана .
- Твърде съм зает да оправям кралството след глупавия ми братовчед. - после погледна към мен - Довиждане Джоузефин- след това се качи в каретата си с логото на корона с тръни и тръгна по камения път.
- Какво става ,Деков ,защо краля беше тук ?- попита разтревожено Жана .
- Иска да му водя битката срещу Рефка. Като гледам ще имам много работа.  Жана нищо повече не му каза , после се обърна и влезе в кухнята , Деков се качи отвоно в кабинета си. Аз влязох в кухнята след Жана.
- Какъв крал само ! - сърдито промълви Жана.- Гледай го само,беше толкова самонадеян, идва на власт и започва война !
- Аз какво да правя сега ?
- Занеси вечерята на господаря.  Сигурно е гладен.
Взех подноса с храната и влязох в кабинета му .
- Вечерята Ви ! - той седеше до прозореца зад бюрото и гледаше към гората.
- Искам всички писма,които идват от двореца да се качват моментално в кабинета ми . Разбра ли ?
- Да !
- Сега отиди и си почини.
После аз тръгнах отново по стълбите. Сега след като Деков ще става отното генерал,можех някак си да се добера до някаква полезна информация.
  Влязох в кухнята ,а Жана беше подредила масичката. На нея беше седнал онзи мъж,с който пътувахме. Той беше много възрастен. Кокалистите му ръце трепериха. 
Аз седнах на масата , а след мен седна и Жана.
- Как си днес, Марко?
- Добре съм , Жане, добре съм . - после се обърна към мен.- колко жалко само -каза тъжно той- като знам хората при Мадок как се биеха рамо до рамо с вълшебните същества, а сега са  продавани като роби- после се изплю на земята - нищо не е същото като преди ,нищо!Това кралство ,ще умре и ние с него! 
- Стига бе ,Марко! Деков ще стане генерал и ще победи. Стига!
- Глупости! Деков да не се бие той сам срещу цяла армия, ама сега са и целе две !
- Как така цели две?- подскочи Жана.
- Ми как! Рефка и Долни Ахва са се съюзили.  Две силни кралства! Когато Мадок управляваше едвам успяхме да отблъснем само Рефка ами сега?
- Деков ще се справи !
- Не зная!
- Не знаеш ми ,ти си полудял вече ! Глупости говориш !
- Да, знаеш девойче - обърна се към мен Марко- пази се ,войната идва и слабите ще загинат. После стана и излезе.
- Не я слушай тая дърта откачалка! Винаги дрънка глупости на вечеря, затова спрях да го викам.
- Ами ако е прав !
- Айде и ти ! Не е прав ! Момчето ми е силно , той умее да води схватките. Стратег е ! Битката му е в кръвта. Но това не е важно ние тук ,да сме си добре те да си водят войните! Ясно ми беше ,Жана живееше в нейния малък свят в имението.  Тя не се интересуваше какво се случва извън него . Просто искаше да си седи тук и да си е ,,добре" , но на мен не ми беше мястото тук и трябваше да измисля начин как да се махна .