The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава XVII

  Отново цяла нощ не успях да заспя. Бях едновременно развълнувана и уплашена да се срещна със Сириус. Тревожех се,че кошмарите ми с него могат да се окажат истина.
   Не успях да се наспя ,но поне успях да напиша и да изпратя писмо до Двора на тръните в имението на  Деков.
  Станах и облякох червения кафтан с логото на Деков оставен на стола в палата ми. Изведнъж Зевсус нахлу вътре.
- Добро утро! Надявам се да си готова ,защото тръгваме!
Аз само му кимнах.
Яздихме през гората като се отдалечавахме от лагера. С нас бяха още две момчета. Зевсус бе този,който не спираше да говори колко добър ловец бил.
Понеже аз никога до сега не бях ловувала, Зевсус ми предложи да не стрелям от коня. Първо ми показа как да държа лъка правилно.  Какво трябва да ми е стойката и как да поставя стрелата на татива.
Първите ми няколко опита да улуча едно дърво бяха жалки. Оказа си,че не бе толкова лесно колко изглеждаше отстрани.
Накрая на лова Зевсус бе убил най-много зайци. Наистина бе добър с лъка и стрелата.
Когато се върнахме в лагера в моят палат бе оставена готовата карта до Тъмния дворец от Деков и писмо от имението. То бе писано от Хон. Хон щеше с радост да ми помогне ,но Лиляна отказала. Както и Виктор.  Предполагах, че така ще стане. Трябваше да взимам рефкийци.
Вечерта отидох до малкия дворец, за да разговарям с Деков понеже утре трябваше да тръгнем,а аз още нямах екип , с който да потегля. Деков ми прати двама от войниците и неочаквано Зевсус прояви желание да ме предружи също.

На другия ден станах и събудих всички рано. Вече бяхме приготвили конете когато Зевсус се появи със златистия си  кафтан.
- Защо ме гледаш така?- попита ме той.
- Зевсус не може да си с този кафтан.- отвърнах докато взимах стрели.
- И защо не ?
-Защото трябва да сме незабележими. Не искам да сме с кафтаните на рефкийци.
- От кога решаваш нещата ти ?
- От както Деков ме положи за ръководител на тази мисия.
Той ме изгледа укорително.
- И какво се очаква да облека?
- Тъмнозелен кафтан ,какъвто е моя и на останалите.
Той се намуси.
- Но моя прекрасен златист кафтан .
- Стига си мрънкал като някоя разглезена принцеса!- скастрих го аз.- Ако ти е толкова трудно да се разделиш с прекрасния си кафтан за един ден може да не идваш.
- Ще дойда !
- Тогава млъкни !
Едвам си сдържах нервите вече.
После тръгнахме по начертания марширут на Деков. Не минавахме по главните пътеки.
През цялото това време Зевсус не млъкнаше.
- Ако не си затвори устата след малко ще му отрежа езика!- предупреди ме Хон.
- Много е добър с лъка.
-Само и наперена кралска особа ни трябваше. Изобщо не ги харесвам Джо ! Искам Сириус да си е на власт.
- Дадох дума,че няма да позволя Сириус да си иска трона. Не таи надежди Хон.
След няколко часа път вече приближавахме Тъмния дворец.
Той не бе огромен колкото този в Елвхелм. Бе тъмносин почти към черно. Изглеждаше тайнствен и магически. Целия бе заграден от гъсти дървета. Нямаше нито огради ,нито порти. Просто една крепост сред гората. Забравен магически замък.
Пред големите му врати пазеха двама въоръжени пазачи. Хон и двамата рефкийци бързо се погрижиха за тях и ние влязохме в двореца.  Вътре беше тъмно и прашно.  Малкия дворец на Мадок бе забравен точно както покоите му в двореца. Все едно никога не го е имало. Всичко бе оставено просто природата да го погълне. Самата Орея дори не проявяваше интерес към старите вещи или дори към този малък дворец на покойния и съпруг. Решихме да се разделим.
Хон и Зевсус тръгнаха по стълбището нагоре, а аз останах на първия етаж .  Изведнъж от нищото чух силен рев. Той идваше от едно стълбище, което водеше надолу по някакъв коридор. Тръгнах по стълбите и изведнъж започна да ми се вие свят.
- Мей.- чух нежен глас. -Мей ела!
-Коя е Мей ? - успях да пророня аз преди да си се стоваря на земята.
- Изправи се!
С всички сили се опитах да се изправя на крака,но сякаш нещо ме натискаше към земята.
- Призови силата! - каза отново гласа. - Използвай магията!
- Аз не владея магия. Аз не съм елф .
- Ти си надарена. Изправи се Мей !
Нищо повече не разбрах и просто затворих очи.