The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава X

Първа и Втора армия атакуваха рефкийците по източните граници. До колкото бяхме разбрали крал Елям бил побеснял,че Деков не слуша заповедите му и смятал да го накаже за това.
След няколко дни разбрахме,че рефкийците убили повечето войници ,а Деков бил пленен.
Жана бе съсипана, а Двора на тръните се разпадаше. Лиляна не спираше да говори за Виктор. Тя беше абсолютно сигурна,че той е един от загиналите и мисълта за това я съсипваше.
- Какво ще правим сега без Деков ? Ние сме нищо без него .- каза Майра подпряла се на масата.
- Ще се справим някак си !
- И как Джоузефин. Деков е пленен, а Елям едвали ще отиде да преговаря за него .
- Може и да отиде . Само трябва някой да го подтикне.
- Как ?- Лиляна беше скръстила ръцете си пред гърдите.
- Ще отида до двореца и ще говоря с Елям ! - когато казах това всички започнаха да се смеят.
- Да не мислиш, че краля ще слуша някаква си слугиня ? А и никой няма да те пусне в двореца.
- Тогава ще измисля друг начин !
- Само не си мисли,че ти тук ще ръководиш парада. -подсмя се Лиляна.- Аз съм тази,която е най-доближена до Деков и аз ще го заместя , а ти не ни трябваш .- после затвори вратата пред лицето ми. Отново бях нежелана. Както в двореца така и в Двора на тръните. Бях ядосана. Влязох в кухнята, а там видях Жана. Седяща на малката масичка. Заровила лице в една кърпа. Когато си вдигна погледа и ме видя стана и избърса сълзите от лицето си.
- Добре ли си ?
- Как ще съм добре като момчето ми го няма. - тя се хвана за масата все едно всеки момент щеше да припадне.
- Хей ,Деков не е мъртъв той е пленен. Това не означава,че няма да се върне . Той е генерал на краля, Елям ще преговаря за него .
- Какви преговори ! Елям обяви пред всички, че Деков е предател. Деков наруши неговите заповеди. Краля няма да преговаря за него! -тя отново седна.- Утре ще дойдат да съберат документите от кабинета на Деков, а той сигурно ще е убит от рефкийците. После краля ще продаде имението на някой друг и ние ще загубим работата и домът ни. - Жана се загледа през прозореца - това беше ,всичко приключи. Марко беше прав,ние всички ще умрем.
- Не няма! Ние ще се борим. Деков няма да се остави да умре така.
- Ти нищо не разбираш, глупаво момиче.
Трябваше да направя нещо. Качих се в кабинета на Деков. Трябваше да намеря нещо преди войниците на Елям да са взели всичко. Деков имаше писма само от Елям и то за армията. Същите като преди. Нямаше нищо друго. Вече бях отчаяна. Затворих се в стаята си и просто лежат и мислех. Цяла нощ не успях да спя . Сутринта чух колелата на карета. Видях тъмносините кафтани. Станах и си облякох червения кафтан. Тръгнах към вратата на имението, а по стълбите вече се качкаваха войници от двореца. На входа на вратата стоеше Елям. Беше с тъмносин кафтан,високи черни ботуши. После той чу стъпките ми и се обърна към мен .
- Я гледай ти ! Повишили са те !
- Не вярвах,че самия крал лично ще дойде да събира документите на генерала си . Не сте ли зает с войната ,която се води в цялото кралство.
- Зает съм, но това също ми трябва. Разбрах,че Деков има шпиони. Може да използват нещо срещу мен,за да го върнат удома.
- Значи няма да преговаряш за него ?
- Защо си толкова заинтересована ? Да не би генерала да те е омагьосал?
- Интересно ми е как ще водиш война без генерал ?
- Не се тревожи за мен, Джоузефин. Деков не ми трябва вече, но ако искаш може да отидеш при лагера на рефкийците и да преговаряш за него.
- Едвали ще искат нещо от една слугиня като мен, твоята глава ще струва повече . -той леко се усмихна.
- Знаеш ли бих те върнал обратно в двореца само ако обещаеш да ми служиш.
- Не мисля,че... Помисли си .- прекъсна ме той. - Няма какво да правиш тук. Докато в двореца ще получиш обратно старата си стая ,забавленията и твоята любима Ориана.
- Ориана? Тя още ли е в двореца ?
- Да и ужасно и липсваш. Когато взеха всичко от кабинета му ,Елям ме потупа по рамота.
- Ще се видим скоро !