The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава XVI

Вървях по тайния тунел. По тавана му имаше малки лампички. Стигнах до каменна врата. Отворих я и влязох в голямо помещение. През голам кръгъл прозорец навлизаше слънчевата светлина. Пода бе дървен и по средата му дъските бях счупени. Имаше статуи на хора най-вероятно владетели. Те бяха увити от растения. Странно и сякаш забравено място от двореца. Дали някой знаеше за него ? В страни имаше една маса отрупана от писма. Имаше дори снимки на Мадок и Деков. Дори и на чичо ми Франклин. Той е бил част от войниците в Първа армия. Повечето писма бяха като някакви записки на крал Мадок. Очевидно той често е идвал тук. Дали освен тайния вход има и друга врата ? Попаднах на едно,в което пишеше за любимата смъртна на Мадок дори той самия го е писал. Тя е била част от екипа на чичо ми. Нима има възможност да съм познавала майката на Сириус? Накрая прочетох едно писмо ,което бе към Сириус. То по-скоро беше документ,че Сириус ще наследи трона на Елвхелм. Мадок бе оставил на Орея и децата и злато,бижута и хубави дрехи ,но на Сириус бе оставил Allahana. Цялата подскочих като го прочетох. Наистина ли кристала е в Сириус? Това означава,че има вероятност да е в него и вмомента или той да го е скрил някъде. Можеше да разбера само по един начин и то като се срешна с него в тъмния дворец. Мисълта, че най-накрая мога да видя Сириус и дори да го освободя накара сърцето ми да бие силно. Пъхнах писмото в джоба на наметалото. Трябваше да изляза от тук и да се срещна с Виктор.
Покатерих се по едно от увивните растения и минах през кръглия счупен в страни прозорец. Излязох зад двореца до реката и малката горичка след, която беше и града. Трябваше да премина реката,но моста бе само един и от страна към портата на двореца, а там имаше войници. Елям сигурно вече знаеше за бягството ми и нямаше как да си се разхождам свободно. Бях още с вечерната рокля. Хубаво поне,че съм добър плувец. Скочих в реката и преплувах от другата страна. Минах през малката горичка цялата мокра. Излязох от горичката и се оказах точно до големия палат от снощи. И точно там видях Виктор с войнишката си тъмносиня униформа. Аз се бях скрила зад един храст. Взех едно камъче и го уцелих в тила. Той се обърна като изохка и ме видя. После предпазливо тръгна към храста.
- Какво търсиш тук забога ??
-Имам да ти казвам нещо важно .
- Точно сега ли ? Никой не бива да ни вижда посред бял ден заедно.
- Не разбираш аз нямам време!
- Време за какво ?
- Кристала е у Сириус и трябва да се срещнем с него.
- Какво! От къде разбра?
- Трябват ми други дрехи!
Виктор ме хвана за ръката и тръгнахме към войнишкия лагер. Той се разполагаше точно до голямата стена и порта на Елвхелм, които го скриваха от Тъмната гора и всички твари там.
Виктор ме вкара вътре и ми даде една от войнишките си униформи.
- Кажи сега какво се случи след като ви оставихме в двореца?
- Открих тайно помещение в запечатаната стая на Сириус. Там намерих и това писмо. - Аз извадих писмото и го подадох на Виктор. Той седна на един стол, за да го прочете докато аз се преобличах. Униформата му ми беше огромна.
- Трябва да се махна оттук. - продължих аз.- Или Елям ще ме затвори.
- Трябва да кажем на Деков. Той решава какво ще се случва.
- Аз не мога да се върна в двореца обратно Елям знае,че съм открила помещението. Стражата ме обяви за шпионин, а всеки момент може да пристигнат тук и ако ме намерят в твоята палатка ще ни разкрият.
- Права си ! Трябва още сега да те изведем от Елвхелм.
- Къде ще отида ?
- Аз ще пратя писмо до Деков и ще ти помогна да преминеш портата, а ти отиди в имението. Там ще си в безопасност.
- Добре.
После Виктор излезе,за да вземе два коня. С него бяха още няколко войника, така щяхме да излезем заедно. Застанахме до портата и тя се отвори. Зад нея лагера от бездомни елфи се беше оголемил.
- Колко села са изгорели още? - попитах Виктор.
- Северните и Западните части са под властта на Деков и Рефкийския крал.
Защо те не дадат дом на тези същества? А може би те самите не искаха,за да покажат верността си към короната.
Когато се отдалечихме достатъчно далеч Виктор остави другите да вървят по напред. Той спря коня си до моя.
- Трябва да продължиш сама към имението.
- Знам.
Той ме хвана за ръката. После ме целуна по бузата.
- Пази се.- отвърнах му аз ,а после обърнах коня си и тръгнах към имението.
Най-сетне се чувствах свободна и бях сама. Имах време да бъда със себе си сред гората. Радвах се,че ще видя Жана и Марко,че ще имам възможност да слушам отново техните разправии,че Жана ще ми направи от малиновия сладкиш,че ще видя Хон,че ще утеша Лиляна. Бях се замислила какво ще реши Деков по въпроса с кристала. Изведнъж една стрела се заби в конят ми. Клетото животно скочи назад ,при което аз паднах на земята,а след това се стрелна още една стрела и то падна мъртво на калния път. Край верните стражи на Елям ме откриха , помислих си аз. После из между дърветата се показаха мъже със златисти кафтани и войнишки униформи. Бяха сигурно десетима мъже. Четирима,от които държаха лък ,а останалите бяха без оръжие. Всичките те бяха с светло руси коси ,почти изглеждаха като сняг. Бяха ме заобградили. Аз нямах никакво оръжие и от доста дълго време не бях тренирала. Изправих се, а единия пристъпи към мен. Той вдигна ръцете си и около мен се появи огън. Това бяха рефкийци.
- Ела с нас !
- Оставете ме да се прибера.- отвърнах аз.
Рефкиеца прибра ръцете си. После дойде близко до мен.
Надигна косата ми и се загледа в ушите ми. В моите човешки уши. После каза на неразбираем език за мен,нещо на другите. След това се обърна отново към мен.
- Не се страхувай.
След,което някой ми сложи нещо върху очите. Усетих как ме обожда нещо и си почувствах супер отпусната и тромава.