The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

XXVI

    Толкова бях щастлива да ги видя,че набързо изкочих от каретата и се затичах към тях,за да ги прегърна. Двамата отвърнаха на прегръдката ми.
-Джо толкова се радвам,че си тук ! Помислих си,че никога повече няма да се видим!
- И аз така Хон! Толкова много ми липсваше.
-Ами да останахме само ние двамата от ,,Двора на тръните" ,ти си единственото ми семейство и аз още ти служа.
-О,Хон аз не съм достойна за това!
-Но след като се случи всичко Деков каза,че ти си тази,която управлява двора, а и имението си е твое.
Съвсем бях забравила за това. Но аз не чувствах имението като свой дом. То беше домът на Жана,Марко и Хон.
Марко се беше застарил също. Бе и отслабнал доста. С влажни очи ме попита:
-Къде е Жана?
- Спи в каретата не се тревожи.
След малко Хон взе Жана и я вкара вътре. Сложихме я да спи в спалнята, ние тримата седнахме на масата,за да хапнем. Имаше еленско със задушени зеленчуци.
-Хон хвана хубава кошута днес!-похвали го Марко.
- Задобрявам. Другия път и някой звяр ще заловя.
-Като стана дума за зверове-подхванах аз- знаете ли нещо за тези огромни слузести същества?
-Първо-каза Марко- моите съболезнования за изгубеното ти дете. - очите ми се навлажвиха и двамата ме стиснаха за ръката .- Ти си силна жена не го забравяй!- каза ми Марко.- От Жана разбрах, че след смъртта на детето ти ,си била дълго изолирана и затова си пропуснала да разбереш какво се случва из прекрасния Елвхелм.
- Тези същества, Джо-продължи Хон- се появиха преди седмица и избиват всички. Казват,че идват от Рефка от долината на смъртта. Никой до сега не се е сражавал с такива създания,но им викат чаовеци. 
-Минавали ли са оттук?
-Не - каза Хон- но докато бях  на лов имах късмета да се запозная с един от тях и той ми  остави подарък.- Хон надигна блузата си и на гърба имаше огромна рана. - Бях повален от треска след това . Една седмица не можех да се вдигна на крака.
Настана мълчание. Тогава се чу шум отвън. Кралската карета пристигаше.
-Не ми казвайте,че той идва.
-Стига Джо ! Деков ви спаси.
Деков влезе в имението със сериозна физиономия. Марко го посрещна и го покани на масата при нас.
-Радвам се да ви видя Ваше височество!- каза Марко.
-Викай ми Деков Марка. Няма нужда от това.
-Е ?
-Какво ,,Е" Джоузефин ?
-За какво си дошъл в имението ми ?
- Няма ли да ми благодариш,че те спасих с Жана ?
-След всичко ,което направи смятам,че няма нужда.
Деков млъкна и си пое въздух.
-Какво се случи на празненството ?- попита Хон .
-Бяхме в балната зала. Танцувахме, пихме,забавлявахме се и изведнъж те нахлуха. Настана хаос.- той млъкна за момент- В кралския съвет смятат това за лоша поличба. Смятат,че сватбата изобщо не е трябвало да се състои и наистина не е трябвало.
-О, я стига можеше ли да знаеш за това . Ами Ориана тя къде е ?
-Хон Ориана е мъртва.-при тези думи ми приседна.
-Как така е мъртва ?- успях да пророня .
- Едно от тези чудовища я изяде пред очите ми. Погребахме я в Рефка.
-Ами кралството? Какво ще стане със съюза?- каза Марко
- Съюза остана. Аз съм крал и на Рефка двете стани се обединиха,но сега трябва да решим проблема с чаовеците.  И се нуждая от теб Джоузефин.
-От мен? Аз как да ги победя?
-Трябва да създадеш нов двор и да ми служите ,да намерите кристала и да ми помогнете да ги унищожим.
- Значи аз отово ще върша трудната работа,а ти накрая ще ме предадеш. Не ме брой.
- Няма да те предам. Обстоятелствата са други вмомента.
-Съжалявам, но не мога да се занимавам с това. Ти си крал и ти ще се оправяш с проблема.
-А какво ще стане с Двора на тръните ? Останахте само ти и Хон . Нима ще го оставиш така ?
-Моя работа е какво ще стане с двора. Ще намеря членове и ще го възродя,но няма да работят за теб, а за мен и аз няма да играя по твоите правила или да слушам твоите заповеди.
-Но аз съм ти крал!
-Ти си крал на елфите,но аз съм човек.
-Значи няма да спашиш гората ?
-Няма да помогна на теб, но на Тъмната гора бих.
-Няма как да се справиш сама. Твоя звяр избяга. Няма да се върне за теб.
-Не го намесвяй!
-Моля ви успокойте се!- обиди се Хон.
-Не се меси Хон.
Двамата с Марко прецениха, че е най-добре да се оттеглят и да ни оставят насаме.
-Защо Сириус не се върна за теб? Защо не дойде в двореца? Той знае ли дори за детето ви? Знае ли какво се е случило?
-Не го намесвай ! Ние щяхме да сме още заедно ако ти не ме беше отвлякъл в двореца. Детето ми можеше да се роди здраво ако не бях в двореца!
-Не ,нямаше Джоузефин, защото ти беше болна и не благоволи да кажеш на никого за това ! Ако ми беше казала,че си болна или че си бременна щях да изпратя лекар при теб незабавно и ако Сириус не беше такъв страхливец още тогава когато те качих в онази карета..... още когато те качих той щеше да се нахвърли......щеше да те спаси ...... защото аз щях да направя така,но той не ,защото той не те обича! Не разбираш ли ,че ти си едно забавление.
-Престани ! Това не е вярно ! Сириус ме обича !
-Да и колко пъти се бори за теб ? Той е такъв егоист. Винаги е мислил само и единствено за себе си . Никога не прие титлата си като крал на сериозно . Остави цялото кралство да мизерства и избяга. Кой да сложа на трона освен себе си ? Кой? Винаги съм се грижил за доброто на това кралство.  Отделих целия си живот за това място . Нямам съпруга, нямам деца и съм уморен да се боря постоянно,но няма да се спра докато тук не настъпи мир ,колкото и живота да отнема . Няма да се предам !......... А ти...... в мига,в който те видях изпитах нещо........ надявах се тук да го забравиш..... но ти не го . Само той ти беше в главата през цялото време.  Признай си Джоузефин не ме ли използва само,за да ти помогна да го освободиш? - очите ми се пълнеха със сълзи ,осъзнавайки в какво съм се превърнала.- Не беше ли така?- продължи той.-  Толкова изревнувах,че реших да те накажа като те предам , нямах намерение първоначално да става така. Съжалявам,че съм толкова суров ,но войната ме е превърнала в такъв.
-Ами онази снимка на Ориана,която държеше в шкафчето си ? Нима това не означаваше,че имаш нещо към нея ?
-Тази снимка ли ? Това шкафче не е отваряно откакто Фран почина, Джоузефин.  Да,товага бях готов да се оженя за Ориана ,но отново не по любов. Мадок искаше да се оженя за нея . Смятах,че ще я заобичам,но не успях колкото и да беше красива тя не бе жената за мен, а след смъртта му отмених брака..... но можех ли да знам,че тя ще се влюби в мен въпреки,че знаеше истината . А щом видях теб...... щом те опознах...... нещо настана в мен и вече не мога да крия чувствата си,особено като виждам как страдаш .
-Престани това са глупости!
-Не са ! Искаше ми се да са,защото си много по-млада от мен,защото не те заслужавам ,но подяволите не са ! Искам те !
  Не можех повече да слушам глупостите му ,затова го ударих силно в лицето. Всичко това,което беше наговорил.
-Сириус ме обича и ти се опитваш да ме манипулираш отново !
Той се обърна към мен ,сграбчиме силно и ме целуна. Целувката му беше толкова сурова ,силна ,непоносима ,но после се поотпусна. Вкара езика си и нежно ме погали по лицето. Сириус не бе ме целувал така. Деков се отдръпна.
-  Не искам да те нараня. Искам да ми се довериш и сега ще си тръгна,но когато имаш нужда от мен можеш да ме потърсиш. - после излезе от имението. Аз още стоях права до масата. Разплаках се. Чувствах се объркана.  Това ми се струваше като огромен кошмар ,от който нямаше край .