The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава V

Сънувах как измъчват Сириус. Сънувах как е затворен. Сънувах черната му козина ,цялата настръхнаха. Зъбите му бяха станали още по остри, а в погледа му се виждаше гняв и страх. Слагаха му наморник,поне се опитваха. Той се съпротивляваше с цяла сила,но лапите му бяха оковани, а стражите бяха много. В този момент някой силно ме разтресе.
- Джоузефин, Джоузефин събуди се !
Подскомих и седнах на леглото. Цялата се тресях. До мен беше седнала Жана.
- Добре ли си ? Какво ти стана ?
- Сънувах кошмар.
После Жана се изправи:
- Време е за ставане облечи се! Оставила съм ти дрехите на стола. После излезе от стаята.
На стола този път я нямаше старата рокля с престилка , тям беше оставен червен кафтан същия като на Деков ,Жана и Марко. Аз бързо станах, измих се и се облякох. После влязох в кухнята ,където беше и Жана.
- Какво ще правя днес?
-Ще отидем двете на пазар ! Деков замина за Елвхелм, за да каже плана си на краля.
- Колко време няма да го има?
- Не знам.
После Жана взе една голяма чанта и излязох ме пред имението. Отпред беше паркирана карета.
- Добро утро ,бе Оли!- поздрави го Жана.
- Добро да е ,Жане . - отвърна и той. След това и двете се камихме в каретата и тръгнахме по камения път ,като се отдалечавахме от имението.
-Къде отиваме ?
- На пазара в Дюле. Това е търговско село.
Тръгнахме отново през гората. Този път тя ми изглеждаше различна. Цветчетата по пътя вехнеха. Листата на дърветата не зеленееха както преди. Бяха покафенели .
- В Тъмната гора да не би да идва есента, странно след зимата обикновено настъпва пролет .
- Есен ли ? Каква есен ? Какви ги дрънкаш,бе момиче?- учудено каза Жана .
- Виж гората. Изглежда все едно.... все едно умира ли ?-прекъсна ме тя.
- Да .
- Тъмната гора е много интересна. Аз си знаех,че Елям не става за крал дори гората си го показва.
- Искаш да кажеш,че заради Елям ,гората изглежда така.
- Владетеля е свързан със земята си !- каза Жана.
Не след дълго вече навлизахме в Дюле. Там имаше сумати малки сергийки върху калния и прашен път. Беше претъпкано с хора.
- Хайде,Джо ! - издърпа ме Жана от каретата- стой близо до мен.
Жана ме хвана под ръка и двете тръгнахме да пазаруваме.
Първо отидохме до една сергийка с плодове и зеленчуци, после при
месата, а накрая с Жана не успяхме да устоим и отидохме при сладките нещица. Имаше захаросани ябълки, бисквитки с школодов чипс, ябълков пай и още много вкусотийки. Двете с Жана бяхме напълнили цялата чанта с храна и вече се връщахме към каретата. Докато вървяхме се огледах на около. Имаше хора облечени оскъдно, в стари и изпокъсани дрехи , а други бяха с красиви кафтани.
- Жана след като аз съм слугиня ,защо ми дадохте червен кафтан?
- Деков настоя. Каза ,че си по-специална. Той винаги е обичал хората, затова се отнася различно с теб. Знаех,че това е само заради чичо ми. Но така Деков можеше да ми помогне да открия Сириус.
Двете с Жана се качихме в каретата. Вече се стъмняваше.
Спомних си за онази нощ,в която срещнах Сириус. Как ме погледна право о очите. Не спирах да мисля за него от както ме целуна. За първи път някой ми споделяше искрено чувствата си,за първи път се чувствах така защитена около някого. С него сякаш празнотата в сърцето ми изчезна въпреки,че бяхме заедно за кратко. Сега тази празнота беше станала още по-голяма.
Докато се бях замислила от нищото каретата спря насред гората.
- Оле какво става защо спряхме ? - извика Жана. Оли не отговори. Чу се леко пукане.
- Оле ако това е някаква шега,кълна се,че ще ти одера кожата още тук .- Жана беше готова да слиза от каретата ,но преди да отвори вратата някой друг го направи. Той сграбчи Жана за ръката и я изкара навън , докато се усетя някой друг беше отворил вратата от моята страна и ме беше хванал за кръста. Той ме събори на земята. После ме хвана и ме издърпа пред каретата ,а до мен тупнаха и Жана. Двете с нея видяхме тялото на Оли да лежи пред нас ,а главата му беше в другия край на пътя. Жана започна на крещи. Единя и запуши устата с кърпа. Двамата мъже,които седяха пред нас бяха отгоре до долу в черно с черни маски,от които лицата им не се виждаха.
- Кои сте вие ? Какво искате?- казах аз. Единия се засмя. После изкара от джоба си един нож. Хвана ме за косата и ми доближи лицето до неговото. Допря ножа си до врата ми. Жана беше ококорила големите си зелени очи. Реших да се възползвам от тази позиция и силно го изритах. Хватката на ръката му се отпусна и можех да се одръпна. Взех ножа от ръката му и се обърнах към Жана. Тя изплю кърпата и се развика:
- Зад теб!!!
Над мен се беше надвесил другия мъж. Той прониза крака ми ,но и аз реших да не го оставям без рана.  Вдигнах ножа и го забих в корема му. После хванах Жана за ръката и я дръпнах. Крака ми започна да пулсира и усещах как кръвта ми се стича по ботуша.
- Джоузефин какво беше това ? Ти ако си го убила ?
Нямах на идея от къде дойде тази смелост в мен. Просто нямаше да умра по този начин, знаех,че не трябва.
Жана ме хвана под мишница и двете лека полека се отдалечавахме от грозната картинка.