The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава II

  Жана връхлетя буреносно в малката ми стая:
- Ставай бързо!- изкрещя тя като ми дръпна одеалото-време е зя работа мършаво момиче! Тя ме замери с една стара рокля и престилка.
- Гледай се само колко си слаба, не знам дали това няма да ти е голямо ,но няма нищо по-малко.
Бях доста отслабнала от както дойдох в Тъмната гора.
  След като се облякох, по навик седнах на леглото и зачаках някой да ми оправи косата.
- Какво седиш така?- измармори Жана.- Хайде вързвай си косата и идвай има много работа ,бе момиче. Бях забравила,че вече няма кой да ми сресва косите,да ми прави плитки и да сплита в тях бели цветчета. Ориана ми липсваше. Какво ли се е случило с нея ? Дали още е в двореца или и нея Елям е пробал като робиня?
  Вързах си косата на кок и тръгнах по коридора с Жана. Тя ме натовари с кофа и парцал и ми каза,че трябва да измия целия пот в цялотото имение , трябва да изчистя до блясък прозорците , да избърша целия прах,който изглеждаше все едно от година не е бърсан, трябваше да почистя и стаите и да изпера всички мръсни дрехи на господаря,  а те бяха цяла пирамида и всичко това трябваше да го свърша преди Деков да се е върнал! Жана ми каза,че ще идват гости и трябва всичко да е почистено и всичко трябваше да правя аз , а тя щеше да си подпира задника по цял ден на един стол и да ми дава заповеди.
  Така аз цял ден чистих. Първо започнах от първия етаж. Измих целия под ,после избърсах прахта ,а след това започнах с прозорците. Жана през цялото време седя и си пи от чая. Постоянно си мрънкаше нещо под носа.
  Чистих чак докато не се стъмни.  Жана се изправи до мен.
- Хайде мършало момиче ,трябва да хапнем. Калко още ти остана?
- Готова съм с първия етаж.
- Бреее колко си бърза. Ако знаех щях да накарам Деков да те беше купил преди една година. Хайде девойче-хвана ме тя за ръката като ми помогна да сляза от стола ,на който се бях качила за да чистя високите прозорци- стига толкоз за днес. Ела да хапнеш,че като те гледам колко си слаба лошо ми става.
- Напоследък нямам време да се храня - казах изтощено аз .
- Ааа няма такива. Не се притеснявай щом си тук няма да останеш гладна.
Тя ме вкара в кухнята. Вътре миришеше толко вкусно. Миризма на пиле, на билки, на плодове,зеленчуци, подправки, сирена и  малинов сладкиш. Любимия ми !
- Ела момиче.- извика Жана- време е да опиташ от моите манджи.  Не си мисли,че аз тука нищо не правя, о напротив , аз готвя за господаря и за гостите му. А ти вече живееш при нас така,че ще готвя и за теб,че като те гледам така...
Жана ме настани да малка масичка в кухнята. Сложи пред мен чиния пълна до горе с пилешко месо, картофи и задушени зеленчуци.
- Искам всичко да изядеш или няма да те пусна да станеш от масата!
- Слушам, госпожо! А може ли да помоля за нещо?
- Кажи ?
- Може ли да хапна от малиновия сладкиш, той ми е любим ,а не съм яла от много време.
- Ооо, разбира се ! Това е любимият сладкиш и на Деков. От малък ме караше да му го правя и още продължава да го яде . - Жана ми отряза огромно парче .- Ох, няма нужда да е толкова голямо аз...Замълчи бе момиче,трябва да ядеш .-прекъсна ме Жана.- Кажи ми сега на теб кой ти го приготвяше?
- Моята леля. Тя много ми липсва.
- Знам миличка . Всики губим по нещо в този живот ,както аз загубих стройната си фигура.
- О, ти изглеждаш прекрасно.
- Да ме беше видяла преди двайсет години ,преди мъжа ми да избяга от мен. - Тя се засмя сама на себе си .
- От колко време работите тук ? - казах аз докато се тъпчех с малиновия сладкиш.
- Цал живот. Отгледах Деков от малък. Винаги сме били много близки с него , после той замина за Елвхелм, стана генерал и дясната ръка на краля,много обичаше хората и води всички битки докато Мадок царуване. Гордея се с него,въпреки,че уби много същества, неговата армия никога не падна. След смъртта на родителите си и на Мадок той се върна тук.
- С какво се занимава сега ?
- Ходи на лов или се занимава с някакви си негови неща ,но това нас не ни интересува.- Тя седна на масата и се вгледа в лицето ми - много си красива. Бузите ми почервеняха, от доста време някой не ми беше правил комплимент, възможно ли е с Жана да се сприетелим и да ми помогне да намеря Сириус. 
- Какво мислите за новия крал Елям ?
- Елям ли ? Надут е като някоя кокошка . Да си остане между нас ,но винаги намирах Сириус за по красив и добър,въпреки,че съм го виждала един път. Защо питаш ?
- Просто така. Жана ме изгледа подозрително,после стана и каза:
- Хайде момиче ,че утре трябва да довършиш втория етаж , а ако до утре свършиш ще ти направя още един сладкиш!
Сладкиша и беше наистина много вкусен и нямаше да откажа.
- А ,а колко добро дете изяде си всичко. Напомням ми на Деков като малък.- каза тя докато ми слагаше чинията в мивката.
- Че си е изяждал всичко понеже готвите вкусно?
- Не,защото и той се тъпчеше като прасе. - после леко се засмя и бръчките и по лицето ясно си проличаха.
- Лека нощ,  Жана . Благодаря ти за хубавата вечеря !- казах аз докато излизах от кухнята.
- Лека нощ ,Джоузефин.  Благодаря, че уважи храната ми !
  После се проснах на леглото в стаята си и заспах.