The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава XX

Цяла нощ не успях да заспя. Не спирах да мисля за това,което се случи. Всичко стана толкова бързо. Не можех да повярвам,че през цялото това време Деков е играел някаква роля и пред мен. Аз бях една безполезна смъртна. Как е знаел,че ще му свърша работа? Знаел,че кристала е у Сириус и просто ме е използвал,за да го получи. Този свят бе твърде гнил. Понякога си мислех,че е по- лош и от смъртния. Понякога си чудих за какво правя всичко това. За какво и за кого? Всички само ме използваха и се подиграваха с мен през цялото време. Просто нямаше смисъл. Бях се умислила така и цялата вечер мина. Чух стъпките на Сириус по дървения под. Надигнах се ,а той ме погледна. Бе отново гол до кръста.
- Съжалявам не исках да те събудя.
-Не си ме събудил. Цяла нощ не успях да спя.
-Защо така ? Нима Деков те изненада ?
Аз станах и тръгнах към него. Той ме погледна в очите. Тези черни очи. Бяха толкова мистериозни, страшни и едновременно с това красиви.
- Просто се опитвам да спася този безнадежден свят, а всички се опитват да ми пречат.
- Такъв е нашия свят Джо ! Затова аз постоянно бягам.
-Но не искаш ли да го промениш ? Ако имаш шанса?
-Джо опитвал съм много пъти ,но всичко, което виждат в мен е едно чудовище,което убива наред като е гладно.
-Ами ако намерим начин да развалим проклятието на Орея със силата на кристала ?
-Не искам да съм цар. Не и на такъв народ. Дори и да няма проклятие аз винаги ще си остана звяр.
-Звяр. И аз се превърнах в звяр тук.
Сириус ме целуна по челото. После ме погледна в очите.
- Не си !
-Напротив аз убих. Убих елф.
-Защо ? Деков ли те накара?
-Налагаше се да защитя елфите,които уж ме подкрепяха.
-Било е да защитиш живот.
Нищо не му отвърнах. Дори и да бе да защитя живот не спирах да мисля за ножът забит в корема на онзи мъж след пазара в Дюле или на онзи син великан.
-Тук май те навяват много мрачни мисли. Къде искаш да отидем сега?
- Къде да отидем?
-Джо вече нямаш задължения към никого. Свободна си да отидеш където искаш и да опазим кристала.
-Аз не знам къде искам да отида.
-Хубаво,че аз знам!
Сириус ми се усмихна с онази негова топла и очарователна усмивка. Как можеха да го мразят. Той бе красив и величествен дори като огромен вълк. Може би причината бе в това,че те не виждаха красотата в него. Не виждаха красивата козина и очи,виждаха само зъби и нокти.
Назакусвах ме се ,напълнихме една раница с храна и вода. В тази малка къщичка имаше цял гардероб с женски дрехи. Дори имаше дънки и блузи ,пуловери, суичъри и купища ризи. Било е къща на човек. Нито един елф няма такива дрехи в гардероба. Тук ходеха или с кафтани и пищни рокли или с панталон и риза. Облякох едни сини дънки и една копринена риза в цвят слонова кост. Тя ми бе леко широка,но ми стоеше добре. Пуснах косата си свободно и нарамих раницата на гърба. Пред къщичката ме чакаше Сириус, който бе преобразен във вълк. Аз се качих на гърба му и той се затича през гората. Нямах на идея къде отиваме, просто се любувах на гората. Бе лято и всичко зеленееше. От доста дълго гората не бе изглеждала толкова жива и зелена. Толкова свежа! Изведнъж си спомних за Жана. Колко много си говорихме за природата тук. Всяка вечер на малката масичка с Марко. Те бяха истински към мен. Надявах се поне,че те не са играли някаква роля. Нямаше за какво.
Сириус цял ден тича. Не можех да повярвам колко е бърз и издръжлив. Вече разбирах защо ловците никога не можеха да го хванат. Той никога не се е застоявал на едно място. През цялото време е бил в движение. Когато вече се стъмни забелязах онази кръчма. Същата кръчма,в която се запознах с Елям. От тук започна всичко.
-Сириус къде отиваме? -попитах разтревожено аз. Той продължи да тича. Минах ме кръчмата, а скоро вече бяхме до онази река, а от другата и страна се виждаха човешките къщички. Видях мястото на което стоях. Мястото от което се взирах в гората. В онази светлина. Сириус скочи в плитката река и премина от другата страна. Спря се до онази къщичка до реката . Аз слязох от гърба му ,а той се преобрази.
-Къде отиваме ?
- Ще видиш,но сега е време да си починем. Утре ще продължим.
Сириус ме остави в къщичката и отиде да ловува. Аз седнах на креслото пред камината и запалих огън. Стоях и си топлих краката. Тук гората бе необичайно пуста и тиха. Чувствах се в безопасност. После вратата се отвори и Сириус изкара един нож от раницата. Бе хванал една сърна. Той я разфасова,а после запали огън близо до къщата,за да я изпече. Двамата мълчаливо ядяхме.
-Това е било село на хора нали?-попитах аз
-Да. -отвърна кратко той.
- Как така всички хора са умрели?
-Хеста ги плени и ги уби . Излъга ги и те се вързаха.
-Коя е Хеста?
-Кралицата от Двора на Розите
-Моля ? От колко месеца съм тук и за пръв път чувам за нея ! Коя е тя?
-Нима никой до сега не ти е разказал ?
-Не!
- Казват,че тя е сестрата на Алахана. Не знам дали това е вярно,но двете наистина са израснали заедно. Много се обичаха и живееха в малко кралство ,което наричаха Двора на Тръните.
-Значи Алахана е била обикновен елф със сили ?
-Да ! Тя бе просто избраната за пазителка на гората. Бе с чисто сърце и обичаше хората много. Казваха,че била влюбена дори в човек. - Сириус се загледа в огъня.- Има много теори за смъртта на пазителката и никой не знае как е умряла всъщност.
-Но аз намерих писмо от Мадок,в което пишеше,че тя е била ранена в битка и е умряла. Така се е появил кристала.
- И аз съм го чел. Бе скрито в старата тронна зала. Ти от къде знаеш затова?
-Аз намерих старата тронна зала,затова избягах от двореца и отидох при Деков.
- Джоузефин това,което пише в писмото не е вярно. Дори не го е писал баща ми. Някой друг го е написал умишлено и е искал да го прочета и да ми замаже очите. Алахана не умря от тежка рана. Тя бе измамена и отвлечена. Баща ми умря след изчезването на Алахана и смъртта на Франклин. Бе отровен. Имало е заговор срещу тях и те са се хванали в капана.- Сириус си нагина погледа към мен. Явно нещата са много по сложни.
- А тази Хеста защо е убила хората ?
-Тя мислеше,че хората са подмамили Алахана и са я убили . Хората тук се страхуваха от силите и,но до колкото знаем Алахан е била влюбена в смъртен. Хеста прие смъртта и тежко, реши да отмъсти на всички хора тук и да ги убие. От тогава не е идвал смъртен и ето те теб. Но си много по различна от тях.
- А Двора на Тръните?
-Той е затворен за всички от Тъмната гора. Хеста смята всички ни за предатели независимо дали са смъртни или не. Ето защо отиваме там .
-Моля !-извиках аз.- Как така отиваме там! Нали не може !
-Аз съм отраснал с Хеста тя ме познава. Доста често съм се криел в нейния двор от ловците,които са ме преследвали.
- Ами аз? Аз съм човек забрави ли тази подробност! Тя е убил всички хора тук . С какво ще се различа аз от другите ?
- С това,че си спечелила любовта ми и че ти имам доверие , а аз трудно се доверявам.
Ръцете ми се разтрепериха.
- Не се тревожи!- каза ми той .- Всичко ще бъде наред. В нас е кристала на любимата и сестра. Ще ни приеме имай ми довери ! А и Двора на Тръните е прекрасно място много ще ти хареса там !
Когато бяхме готови с нашата скромна вечеря двамата със Сириус влязохме в малката дървена къщурка и заспахме прегърнати.
На сутринта аз станах първа. Събудих се от някакво притеснено чувство. Станах и се огледах. В раницата бе прибран остатъка от сърната. Огъня в камината бе изгаснал. Бе горещо. Потърках очи. На масата до раницата бе оставен зеления кристал. Той светеше. Странно попринцип винаги си бе просто един обикновен зелен камък. Станах и тръгнах към масата. Когато се доближих кристала засия още по ярко. Исках да го докосна,но в този момент чух копита. Погледнах през прозореца и видях сините кафтани. Елфите със сините кафтани прекосяваха реката с конете си. Войниците на Елям. Цялата се разтреперих. Бързо събудих Сириус. Той прибра кристала в раницата и ми я подаде, а аз си я сложих на гърба. Сириус се преобрази във вълк и аз се качих върху гърба му. Войниците тръгнаха след нас. Знаех,че Елям ще прати войниците си след нас, знаех,че няма да се отървем толкова лесно. Тъчахме из високите дървета. А те бяха по петите ни. Вече виждах нивата. Виждах яркото слънце. Сириус изкочи на нивата и се затича още по-бързо. Войниците се показаха от гората и започнаха да стрелят по нас. Няколко стрели ни пропуснаха, понеже Сириус тичаше твърде бързо. Но една стрела се заби право в чантата на гърба ми. Тя се разпори и от нея изпада всичко. В един ужасяващ момент осъзнах,че кристала е паднал някъде зад нас.
-Сириус кристала! Върни се!- изкрещях аз. Сириус изпълни командата ми и се обърна. Той се затича право срещу мъжете със сините кафтани. Вълкът се нахвърли върху тях като събори първите трима, а аз скокнах на земята и започнах да търся зеления камък из нивата. От гората идваха още войници, а Сириус се опитваше да ги повали. Един от войниците на Елям ме забеляза. Той разбра какво търся. Из нивата се подаде зелената светлина и двамата хукнахме към нея. Виждах кристала,който започна на проблясва. Двамата с войника се метнахме към него и се стоварихме на земята. Когато го докоснахме едновременно,кристала засия ярко. Войника си одръпна ръката все едно кристала го изгори. Но аз не усетих болка от топлината му. Кристала засия ярко. От зелен премина в син,после в лилав,червен,оранжев и спря на жълто. Златиста светлина огря всики ни. Светлината заслепи войниците. Преди да се усетя Сириус ме метна на гърба си и се затича отново. Държах кристала и усещах топлина и сила. Той продължи да мени цветовете си и да блести. Войниците ослепени,застанаха зад нас. Видях дори къщата на нивата. Подминахме я. Накрая кристала засия толкова ярко,че озари цялата нива. И после
просто изгасна и си стана отново зелен, а когато го погледнах,когато погледнах към ръцете си имах изрисувани символи. От пръстите до лакътя на двете ръце. Бяха все едно изрисувани със златиста боя. Стоях и си гледах ръцете шокирана.