The queen of the court of thorns ( Кралицата от двора на тръните)

Глава VII

   Сутринта Деков ме събуди рано. Още беше тъмно навън:
-Какво става ? - казах сънено аз.
- От днес започват тренировките ти . Ставай и се обличай. Чакам те в двора . - после излезе .
Станах,измих се , навлякох кафтана и си вързах косата. После излязох в двора на имението. Навън имаше мъгла. Беше хладно. Деков ми подаде една дървена тояга.
- Някога преди била ли си се с някого така?- попита Деков.
-Да, с чичо ми Франклин, когато бях малка.
- Добре ! Нека да те видим. После Деков взе неговата тояга и преди да се усетя вече бях повалена на земята.
- Ставай!
Аз изпълних командата му. После последваха още няколко удара ,които ме събориха на земята. Усетих силна болка в крака.
- Смяташ ли да ми отвърнеш на удара изобщо?
- Дайми шанса да го направя.-измърморих аз.
- Врага няма да ти даде този шанс, Джоузефин. Ставай!
Отвоно се изправих. Този път вече смятах да не му позволя да ме повали. Той махна към мен , а аз успях да отблъсна удара. Точно се зарадвах и той отново ме повали.
- Бъди нащрек! Бъди бърза! Хайде удари ме ! Силно!
Замахнах с тоягата по Деков,той отблъсна удара. Замахнах отново и той отново го отблъсна.
- Ударите ти са твърде предсказуеми! - каза той.
После  замахна към болния ми крак и силно ме удари. От силната болка аз се стоварих на земята.
- Имаш много да учиш! От днес нататък искам всеки ден в 5:30 да си тук . Всеки ден!- после ме подмина като ненужна вещ.
Седях легнала на земята няколко минути ,после чух гласа на Жана.
- Ох, момиче в какво се забърка! Може ли Деков така да те мъчи не вижда ли,че още не си добре .
Тя ми помогна да се изправя и ме вкара в имението. През остатъка от деня аз помагах на Жана. Вечерта седнахме на масичката да вечеряме и после си легнахме.

   Всеки ден ставах в 5:30 и отивах в двора на имението ,за да може Деков да ме стовари на прашната земя. Всеки ден той ме караше да правя все по-тежки упражнения. Всеки ден той ме поваляше. Казваше ми ,че двубоя е като танц и наистина той се движеше с градацията на танцьор и сякаш притежаваше безпогрешен истинкт какъв ще е следващия ход на противника.
Цялата бях в синини,но нямаше да се откажа. Така една седмица се упражнявах в двубой с него.
  Един следобед ме извика да отида на лов с него и приятелите му бивши войници.  Те бяха трима  от зелените мъже. Имаха ужасяващ вит.
  Деков ми помогна да се кача на коня. Той ми подаде един нож . На дръжката му имаше изобразени рози.
- За всеки случай.- намигна ми той.  После тръгнахме с конете.
  През пътя от разговорите им разбрах,че отиваме към северната част на Тъмната гора. Там сега били благородните елени. Деков им казваше,че по северната граница трябва да има войници,защото е много вероятно  Ахва да навлезе от там. Когато приближихме местоположението за лов ,Деков ми подаде един лък .
- Аз не мога да стрелям.
-Сега ще се научиш. -усмихна се той.
-Хайде красавице, ще се справиш.- каза един от големите зелени мъже.  Той вдигна лъка си. На полята имаше елени и той го насочи към тях. Те бяха толкова красиви. В този момент една стрела се изтреля.  Но тя не уцели нито един елен, беше забита право в сърцето на зеления великан. Той се просна на земята.
-Наведете се!- изкрещя Деков. Из дърветата дойде още една стрела,но този път тя не улучи никого.  Деков и останалите двама мъже изкараха оръжия. Из дърветата се показаха войници. Те имаха на униформата си емблема на мечка. Това са войниците на Ахва и те навлизаха в Тъмната гора. Очевидно Елям е махнал войниците на Деков от там. Започна битка.  Войниците на Ахва бяха същите като зелените мъже.  Със стърчащи зъби,но със синя кожа и дълги заострени уши. Двамата зелени великани бяха повалени. Деков още се бореше.  Той беше убил няколко войника. Жана беше права той наистина е много добър, но в този момент един син великан го прониза в ръката. Деков пусна меча на земята. После войника го ритна и Деков падна на колене. Боже той щеше да го убе. Трябваше да направя нещо. Аз още държах лъка в ръката си. Можех да го улуча. Глупости ! Няма как. Аз никога не съм стреляла щеше да е безнадеждно,но поне можеше да му отвлека вниманието. Вдигнах лъка, насочих го към него и както и предполагах го пропуснах,но синия мъж се обърна и ме видя. Той сякаш забрави,че Деков е там и тръгна към мен.
-Бягай Джоузефин!- изкрещя Деков.- Луда ли си ? Махай се веднага !
В ботуша ми беше пъхнат ножа от Деков. Великана замахна с меча си, аз се наведох, изкарах ножа и го забих в бедрото му. Той изрева силно. Пусна меча на земята и започна да дърпа ножа от крака си . Възползвах се от този момент и грабнах меча. После го допрях до гърлото му.
-Ще ни пуснеш да си тръгнем.- казах ледено аз .
- Или какво? - усмихна се той.
- Или ще те убия .
- Едно малко момиченце не е способно на това- засмя се той.
Преди да се усетя обаче ,Деков заби меча си в гърба му. От устата на велкита шурна кръв и той се сгромоляса на земята.
- Но един свиреп генерал може!- каза Деков. Тръгна към конете.
- Хайде да се махаме оттук преди да са дошли още войници. С него се качихме на конете, а след нас се показаха още сини чудовища.