》Ретроспекция《
Понеделник.
Първият ден от седмицата,
ненавиждах понеделниците. Почти винаги се случваше нещо лошо или пък денят протичаше наопаки. Гледах отвеяно през прозореца, беше мрачно. Огромни, кълбета от сиви облаци закриваха слънцето. Продуха силен вятър и клоните на дърветата се размятаха наляво-надясно.
В класната стая беше топло и уютно.
Самата атмосфера можеше да те приспи. Разкарах ръка от брадичката си и се изправих, за да се раздвижа, иначе щях да заспа.
Отидох да парното, след това до огромната секция на задната стена, окачена с грамотите на най-добрите ученици за годината и накрая се спрях пред учителската катедра.
Подскочих и седнах върху нея до съученичката ми Дария, която си скубеше веждите, правейки ги още по-тънки. Беше едва 7:30, а повечето или се гримираха пред огромното огледало в тоалетните или си изправяха косите с преси в стария кабинет по музика.
- Чух, че Барнс ще се връща чак след дде години. - сподели някой от задните чинове
- А кой ще влезе да я замества ?-попита друг и настана дилема.
Тази тема и клюките около нея се бяха превърнали в сензация. Някои твърдяха, че имала взимане-даване с господинът по физическо. Който си беше чист педофил и в същото време огромен феминист. Уволниха го миналата година, но не е изключено да са продължили до се срещат.
Защо преподавателката ни по физика няма да я има две години ? Защото за наше съжаление забременя преди три месеца и реши с навлизането в четвъртия да си пусне болничен за пет месеца. Уплашила се е от училищния стрес и сетила да вземе предпазни мерки относно здравето на бебето си. До раждането не бяхме сигурни с кого щяхме да караме, но всички до последно предполагаха, че ще е..
- Пияндето по природни науки, кой друг ?Вони от километри на алкохол. - обади се Себастиан, който се мислеше за големия плейбой не само на класа, а и на цяло даскало.
- Тя сега ли намери да забременее.. - изпуфтя Валерия, момичето, с което деляхме един чин още от първи клас.
Докато се чудехме кой ще е заместника, Бианка и Рита нахлуха през вратата като подгонено стадо овце от селски пес и заеха местата си. Толкова щастливи ми се сториха, че сякаш физиката им беше любимият предмет и нямаха намерението да избягат от часа, както правеха всеки път.
