- Подай, подай !
- Свободен съм ! - размаха ръка във въздуха Себастиан, докато тичаше като пес след Аштън.
Брюнетът се надигна на пръсти и стреля в коша, отбелязвайки успешно.
- Мамка му, Рийд, всеки път едно е също.. - скара му се тренера
- Важното е, че вкарах
нали ? - възгордя се той
- Вкарал си..-измрънка под носа си и отметна нещо в планера, който мъкнеше след себе си.
- Нали ти казах, че съм свободен, идиот такъв ! -ритна му топката Себастиан гневно.
- Себастиане, казах нещо !-извика тренира, удряйки го с планера в главата - Нямате право да ритате баскетболните топки, кога ще си го набиеш у кухата кратуна, бе ?!
- Когато си обръснете девствения мустак..-измърмори под носа си
- А Аштън няма право да играе сам за себе си, тренер. Не съм ли прав ?-наду се като гайда Бари
- То се е видяло, че двамата не можете да играете в един
отбор.- поклати глава възрастния мъж.
Стоях на скамейките вече от час и половина и наблюдавах караницата между Аштън и Себастиан. Бяха като огън и барут, не разбирах какво не могат да си разделят.
- Рийд, отиваш при резервите и без това си със счупена ръка. Логън влизаш в играта. Марсел заставаш пред коша. Хайде момчета,
живо, живо..- разпореди се, пляскайки с ръце.
Аш дойде до мен, целият облян в пот. Грабна агресивно тениската си от скамейката и тръгна към вратата без да ме изчака.Станах от мястото си и се опитах да го настигна като леко потичвах. Чувах го как си псува под носа.
- Аш..-провикнах се,но се направи,че не ме чу.- Аштън !
- Какво ?-изпуфтя като се обърна рязко към мен.
- Добре ли си ?
- Току-що ме пратиха при резервите и има вероятност да не участвам в шампионата тази година. А ти ме питаш дали съм добре. Сериозно ли Теа, сериозно ли ?
- Не се ядосвай, може би е временно.-опитах се да го успокоя.
- А може би кретенчето Себастиан ще спечели състезанието и ще бъде алфата в отбора.
- Не съм на това мнение, а и нека ти припомня, че преди малко отбеляза точка с гипсирана ръка.-казах и той ме погледна. Усмихнах му се и с това смекчи физиономията си.
