21. Глава

271 11 0
                                    

- Седни.- нареди

- Предпочитам да остана права. Слушам Ви, за какво искате да говорим ? - преминах директно към въпроса, за да приключим по-бързо и да се разкарам от тук.

- Исках да ти се извиня за снощи.
Не бях на себе си и не знам какви глупости съм ти наговорил. Сутринта видях, че съм ти звънял. Пийнах малко повече и съм объркал номера. - обясни и някак си почувствах облекчение.

- Така и предположих. - кимнах

- Чувствам се наистина неудобно пред теб. - рече, прокарвайки длани през лицето си.

- Всичко е наред, случват се такива недоразумения. - насилих се да се усмихна

- Благодаря ти за
разбирането. - отвърна на усмивката ми и сведе поглед към изрязаното деколте на блузата ми.

Защо го прави ? Защо всеки път трябва да ми зяпа или бедрата, или гърдите ? Разбирам, че е мъж, но може да се сдържа поне малко. Не съм сляпа и виждам къде гледа, за бога. Отново ми стана некомфортно.

- Ако няма друго ще тръгвам.- казах и побързах да изляза, но той направи голяма крачка и постави длан върху вратата. Чувствах се притисната. Бяхме толкова близо, че можех да доловя ментовият му дъх от дъвката,  която дъвчеше.

- Ти вярваш ли на слуховете, които се носят за мен ?-попита, наведен над лицето ми.

Езикът ми се бе оплел и нито бях способна да мисля разумно, нито да свържа едно просто изречение. Опитах се да му отговоря, но заекнах на няколко пъти и потреперих като лист, когато хвана разтрепераната ми длан.

- Успокой се, нищо няма да си направя.-прошепна- Аз не съм такъв..

- Знам, аз просто..- стиснах очи при породеното запъване. Тази близост по между ни ме караше да губя контрол над себе си. Опитах се да балансирам бушуващите си емоции  и когато отворих отново очи го видях да се усмихва. Явно се забавляваше на влиянието си над мен. Колко ли тъпо изглеждах в момента.

- Научена съм да не вярвам на слухове, но за жалост, някои от тях се оказват верни след време.-отговорих на въпроса му, избягвайки очния контакт.

- А тогава защо ме отбягваш ?-попита

- Да Ви отбягвам ли ?- вдигнах обърканият си поглед към черните му очи и веднага съжалих, защото те ме погълнаха на момента. Защо ми действа така напрягащо ? Какво се случва с мен, мамка му ? - Извинете, но какво имате предвид, не Ви разбирам ?

My physics teacherWhere stories live. Discover now