Следващите няколко часа, бяхме прекарали пред домът на мръсника,
но той така и не се появи. Започна да се свечерява и Колин на няколко пъти се опита да ме разубеди да се приберем, но му отказвах. Бях гладна, изморена и се схванах на тази проклета седалка.
- Явно някак си е разбрал, че го издирваме.-предположи той
- Може би майка му го е уведомила,
че сме идвали.-отвърнах
- Трябваше да влезем в проклетата къща. Можехме да открием телефона и щяхме да го оставим в районното.- разсъждаваше на глас
- Защо точно аз ?- попитах
- Не знам, набелязал си те е. А и с този изящтен, пищен задник..-огромна усмивка се появи на лицето му.
- Престани !-ударих го с лакът и видях, че някаква кола спря пред тях.- Ето го.
- Нищо не виждам от тук.
- Отново се е маскирал.- отбелязах,
забелязвайки, че носи шапка с емблемата на някакъв рибарски магазин. Отделно си беше метнал и качулката на якето.
- Наблегни на дрехите му, има ли нещо познато в тях ?-попита, но не дрехите, а сякаш колата бях виждала някъде.
- Ще се пробвам да вляза
вътре.- съобщих категорично
- Няма да ти отвори.- отвърна
- Кой е казал, че ще влизам през вратата ?- повдигна едната си вежда.
- Ти си била опасна..-присви устни, кимайки с глава.- Хайде иди, аз ще остана тук за всеки случай. Ако стане напечено ми пиши.- каза
- Хубаво.-отвърнах, като слязох от колата.
Пресякох улицата и минах зад къщата, търсейки откъде да вляза.
Погледнах към прозореца на втория етаж. Лампата светна и черна сянка се размърда напред-назад из стаята. Не виждах нищо, заради пердетата. Тъкмо, когато се приготвих да се върна, прозореца се отвори и се обърнах автоматично. Ако имах бутилка вода у себе си щях да си изплакна очите, защото не вярвах на това, което виждах. Той изглеждаше също толкова изненадан, колкото мен.
- Теа ?
- Г-н Питърс ?
- Какво правиш тук ?-попита
- Аз..-запънах се
- За тетрадката ли дойде ?
- Да.-отвърнах спонтанно и забих глава в земята.
