Събудих се по-рано от обикновено, за да мога да си преговоря отново и отново задачите от вчера, които решавахме с Аштън. Също така се обадих на Дария да кажа, че нямам възможност да излезем. Брат и ще ме скъса от подигравки, все пак това му е заложено в природата.
Имах торбички под очите от недоспиване и ужасно ме болеше главата. След като ми останаха двадесет минути се оправих набързо и слязох на долния етаж, където леля и братовчедите ми закусваха.
- Добро утро.-поздрави ведро тя
- Добро утро.-прозях се и взех два от домашно изпечените кроасани.
- Няма ли да закусиш с нас ?-попита
- Бързам.-отвърнах и се запътих към антрето
Единият го изядох, а другият го дадох на Аштън, който вече ме чакаше пред нас. Качихме се в колата му и потеглихме към гимназията.
- Добро утро.-поздравих
- Добро утро, разбра ли какво се е случило с Пеги ?-попита и аз се обърнах към него.
- Не, нещо лошо ? - свъсих вежди, докато се занимавах с предпазния колан.
- Контузила се е по време на тренировки.-сподели и аз покрих устата си с длан
- И ?
- Има вероятност да остане инвалид.
- Бог да пази. Тя няма да го преживее, толкова много обича балета.
- Знам, това и бе и мечтата като дете. Постоянно ни говореше как ще се прочуе из цял Париж след като замине.
- Последно говореше за някакво голямо представление и как щяла да участва като прима балерина в него.-споделих
- Не знам, но се надявам да се оправи.-въздъхна
- Аз също.
Настроението ми от скапано стана по-скапано. Една от приятелките ми преживяваше труден момент, но не можех да бъда до нея. Беше ужасно, ще и звънна след часовете.
Видях, че пристигнахме и си махнах колана. Слязохме от колата и се натъкнахме на Нолан. Помахахме му и той тръгна към нас.
- Да не си решил да се върнеш ?-попитах
- Не нищо такова. Трябваше да взема някои от училищните учебници. Баща ми настояваше да не се отказвам и да продължа да уча поне от вкъщи.-обясни- Вие как сте, какво правите ?
