Снощи прекарахме два часа, в гонене на пернато пиле. Всички се бяхме изморили и станахме вир вода. В знак на благодарност, майката на Нолан ни предложи да вечеряме у тях. А това си беше като печалба от лотарията, защото готвеше прекрасно. След това Аштън закара първо мен ,а после и Валерия. Когато се прибрах всички си спяха в стаите и лампите бяха загасени.
Днес си позволих да се наспя до
единайсет, понеже беше събота. След като прекарах около половин час, търкаляне в леглото, превъртайки клипчета в галерията ми най-накрая станах. Трябваше да се приготвя да излизам. Снощи се разбрахме в дванайсет да отидем да огледаме онова летище.
Оставих телефона на шкафчето и отидох до огледалото, разваляйки плитката, която си направих преди лягане. Разтърках очи и се зачудих дали да си взема душ или не. В крайна сметка реших, че ми е нужен такъв, за да се ободря.
* * *
Когато излязох си изсуших косата и я завъртях на небрежен кок. Седнах пред тоалетката и започнах да се гримирам, но телефона ми ме
сигнализира нотификация и станах да го взема. Имах заявка за следване в инста. Не видях нито снимка, нито някаква лична информация за човека. Не ми се занимаваше с фалшиви профили и го махнах веднага. След няма и минута получих известие, но тази път за заявено съобщение.
》Господин_Нещастен.888.🙃
○ Приеми ме, слънчице :)
Затраках с пръсти по клавиатурата,
за да го попитам "Кой си ти ?", но се отказах. Нямаше смисъл да му отговарям.
○ Липсваш ми 💗 .
- Каква откачалка. - казах си
-Теа, Аштън е долу и те
чака.- провикна се леля от стълбището
- Кажи му, че ще бъда готова след десет минути. - отвърнах
Оставих телефона и продължих с довършването на грима си. Навън времето беше приятно топло и затова си облякох рокля. Сплетох косата си на две плитки и обух черните си конвайрски.
Взех си нещата и излязох от стаята. Докато слизах по стълбите долових смехът на Симон. Смееше се насила на една от шегите на Аш. Врътнах очи и го поздравих.
- Здрасти. - поздравих
- Здравей. - отвърна и се изправи от дивана.
- Ще тръгваме ли ? - попитах, отбягвайки гаднярския поглед на братовчедка ми.
- Да , другите вече ни чакат.
