Бях прекарала точно два часа в болницата при Аштън, но въпреки това той продължаваше да мрънка на главата ми и да се оплаква като бебе. Беше ми ясно, че мъжете не издържат на болка, но мисля, че в момента го правеше, за да ме задържи колкото се може по-дълго.
- Много ме боли.
- Да извикам ли сестрата ?- издишах шумно и отпуснах врата си назад.
- Недей, отново ще каже, че се лигавя.
Реално го правиш.
- Ще отида да си измия лицето, че нещо ми влезе в окото.-съобщих и се изправих от стола до леглото му.
Заключих се в банята и пуснах водата да тече, за да заглуши предстоящия ми разговор. Изкарах телефона от задния си джоб и набрах Питърс.
- Най-сетне се сети за мен.-каза, когато ми вдигна
- Зает ли си ?-попитах
- Знаеш, че за теб съм свободен по всяко време.- изведнъж стана романтичен.
- Не, сериозно, зает ли си ?-повторих въпроса си
- Свободен съм, кажи какво те мъчи ?-попита- Или искаш да се видим ?- усещах мръсната му усмивка през екрана.
- Просто исках се чудех...-прекъсна ме
- Добре, чакам те у нас тогава.
Затвори ми, отнемайки ми възможността да се доизкажа.
Въздъхнах и врътнах кранчето за водата.
Когато се върнах в стаята, леглото беше празно. За момент се притесних и излязох в коридора, за да го потърся. Разпитах една от сестрите и ми каза, че е бил на рехабилитация на първия етаж.
Дали ако си тръгна ще ми се разсърди ? Честно казано ми омръзна да вися тук като сопол. А и имах да преработвам снимки у нас.
Взех си чантичката и якето и се насочих към ансаньора. Натиснах копчето за първия етаж и когато слязох се запътих към вратата за навън. Хванах първото такси, което видях и дадох адреса на Питърс на шофьора.
Истината бе, че жадувах да го видя и да прекараме време заедно. Това, което се случи сутринта не ми беше достатъчно и исках още. Самата мисъл за него караше стомаха ми да се преобърне от вълнение. Не знаех колко ще продължи аферата ни, но и не ми трябваше да знам.
Когато се озовах пред вратата му колебливо натиснах копчето за звънеца и изчаках търпеливо да ми отвори.
