Скитах се из центъра насам-натам, за да мине време. Всички би трябвало да са на училище по това време. Няма при кого да отида.
Времето се разваляше и наоколо профуча силен вятър. Имах чувството, че ще ме събори и ще ме отнесе някъде. Зъзнех от студ,
ченето ми тракаше като на бездомно куче. Една едра дъждовна капка ме удари по носа и се търкулна надолу към устните ми. След малко последваха още няколко и постепенно скоростта им на падане се усили. Бях подгизнала. Сетих се късно, че мога да ида до тайното ни място да изчакам другите. Нямаше и никакви таксита, затова започнах да тичам към един навес. Докато пресичах от улица на улица една кола щеше да ме блъсне. Шофьорът слезе от колата и започна да ме увиква. Макар че той беше виновния в случая, поиска да му се извиня. Започнахме да спорим и вниманието на околните се прикова в нас двамата. Дори ме оклевети, че съм изкочила нарочно пред него, щом съм видяла, че колата е скъпа.
Тръгна към мен със заплашителна крачка, но някой се намеси и го спря. Беше господин Питър. Хвърли чадъра на земята, който държеше до преди секунди и хвана онзи за гърлото.
- Не те ли е срам да скачаш на жена, дръвник такъв ?! -бутна го назад и го опря за капака на колата му.
- Сериозно ли..- измърморих, гледайки към небето.
Защо съдбата ми изпраща господинът ми по физика като подкрепление ? Бих се зарадвала повече ако беше Аштън. Докато се усетя положението между ония двамата се беше влошило. Онзи удари една глава на Питърс, а той естествено му отвърна с круше в корема. Две млади момчета се намесиха и ги отърваха навреме. Откачалката се качи в колата си и си продължи по пътя с бясна скорост, запалвайки гуми. Чувствах се супер неловко, но въпреки това отидох, за да благодаря на черноокия за отзивчивостта си.
- Благодаря Ви за помощта и съжалявам за удара.-казах, гледайки към тънката струйка кръв, стичаща се от лявата му вежда.
- Бих го направил отново ако се наложи. Никоя жена не заслужава подобно отношение.-отвърна и се наведе да вземе черния си
чадър. - Ти не беше ли болна ? Какво търсиш навън в това ужасно време ?-попита
- Аз, такова..-запънах се, в опит да намеря подходящо оправдание. Не исках да навлизам в подробности относно семейните ми проблеми.-Трябваше да ида спешно до аптеката.
- Хайде ела, ще те закарам.-хвана ръката ми и ме задърпа като дете след него.-Цялата си вир вода, защо вашите са те пуснали в това състояние ?-отбеляза, премествайки чадъра на моята глава.
