Два дни по-късно
През тези дни се занимавахме с подготвка за летището. Успяхме да го изчистем, колкото да може да се минава свободно и някой да не си спука гумите. Сложихме малко градински лампи и заступорихме всички дупки. Сглобихме две големи шатри и поставихме щандове за лимонада и месо на грил. Ланс разработваше дизайни за коли, както и някакви джаджи за тяхното подсилване. Вал щеше да застане зад щандовете да продава, а Нолан да се занимаваше с разпространяване на брошури за състезаниет, което е утре вечер. Аштън беше зает да тунингува колата си и едновременно с това следеше изкъсо задачите на останалите. Аз бях заета с кадрите, които трябваше да заснема по фотография и почти не ми оставеше време да се виждам с тях. Снощи бяхме се събрали в колибата. Това бе първия път на Ланс, в който присъства на сборището ни и остана наистина впечатлен от интерюра.
Днес беше неделя и всички решихме да си отпочинем преди състезанието. Не бяхме сигурни дали изобщо ще има участници, но се надявахме. Все още чаках някакви новини от Колин. Не го бях чувала от петък вечер, когато ми се обади, за да ми каже, че е намерил IP адреса на човека зад псевдонима "Господин Нещастен". Но се колебаех дали да отида да го посетя. Все още се чудех защо се занимавам с тази простащина.
В момента с Аш пътувахме с лодка към острова, на който трябваше да запиша кадрите. Настоя да дойде, не искаше да ме оставя сама, а и имал нужда да се разведри след тежката работа през седмицата.
Наслаждавах се на пътуването,
докато наблюдавах как постепенно се отдалечаваме от града ни.
Времето беше слънчево и доста приятно. Наведох се над водата и прокарах пръсти през бистрите вълни на океана. Тъничка усмивка се изписа на лицето ми, породена от красивия пейзаж. Обожавах да съм сред природата и това ме правеше истински щастлива. Именно, затова се отдадох на фотографията. Тя беше нещото, без което не можех. Усетих
да ме наблюдава и повдигнах вежди.
- Какво ?-попитах през усмивка
- Очите ти..-отвърна- Красиви са, като океан в океана..- направи ми комплимент и това разшири усмивката ми.
Електрически шок обгори лицето ми и побързах да отместя поглед, за да не види, че съм се изчервила.
"Имаш красиви очи." - гласът на Питръс прокантя в главата ми.
Спрях да се усмихвам, сещайки се за двата пъти, в които ми отправи подобен комплимент.
