Втасах я.
- Валерия е влюбена в него ?-посочи Ланс- И от месец ме разиграва като мажуретка, така ли да разбирам ?
Усетих болката в гласа му, не го заслужаваше. Ланс беше като красиво цвете, потикнало сред купчина смет, което ти беше жал да откъснеш. Той имаше чувства към нея, а заради мен и голямата ми уста сега сърцето му е разбито.
- Няма такова нещо, тя ми е като сестра.-веднага отрече Аш
- Знаеше ли за това ?- повторих въпроса си от преди малко.
- Разбира се, че е знаел. Постоянно са заедно, сляпа ли си ?!-извика очилатият, хванал се за главата.
- Какво става тук ?-появи се чистача.- Защо се карате пак ?
- Нищо не става. Успокой се, ще говорим след лекции.- поставих длан върху рамото му, но той се отдръпна
- Няма какво да говорим.-отвърна сопнато и тръгна на някъде.
- Ланс, умолявам те.-тръгнах подире му. Преди да успея да изляза през вратата за навън ръката на Аш се уви около моята като камшик, причинявайки ми болка.
- Остави го, стига си го молила.
- Как да го оставя ? Ще отиде при Валерия и ще и оплеска нещата.
- Да се оправят.-рече студенокръвно
Ако го харесваше наистина щеше отдавна да се пробва с него. А и тя самата ме окуражаваше да му призная за чувствата ми. Не я разбирам, толкова съм объркана.
Разтрих челото си блуждаещият ми поглед мерна Питърс, който се бе насочил към пушалнята. Направи ми знак да го последвам, но сега не ми се занимаваше с него. Имам по-голям проблем.
- Теа истината е, че..-започна Аш и се обърнах към него.
- Знаеше.
- Аз..-запъна се.- Тоест ние..
- Какво вие ? Говори направо.
- Искам да кажа, че ние сме приятели от малки и я чувствам като сестра. Дори не съм предполагал, че е изпитвала нещо подобно към мен. Ти сигурна ли си в това, което казваш ?
- Не знам, объркана съм. Трябва да говорим и с нея.-прокарах ръце през косата си.
Същевременно получих няколко съобщения от Питърс, заповядвайки ми да ида при него веднага. Как ли пък не.
