Лежах върху гърдите на Евън.
Изпитвах вина от действията си.
Чувствах ги като грешка, но за пръв от от дни се почувствах жива,
желана и обичана. Имаше някой, на когото наистина му пукаше за мен и това беше той. Вътрешно имах и усещането, че няма да се задържи дълго. Все някой ден, като му втръсна ще ме изостави.
- За какво мислиш ?-попита, като погали нежно рамото ми.
- За това как ще продължи живота ми оттук нататък.-отвърнах честно
- Ще си продължи по същия начин.-отвърна спокойно
- Ами това с нас ?- вдигнах глава към лицето му.
- Ще го пазим в тайна, никой не трябва да науча за това, дори и най-близките ти
приятелки.- предупреди
- А Аш ?- въпроса ми не беше насочен толкова към него, колкото към мен самата.
Преместих поглед към преплетените ни пръсти и през мен премина вълна от тревожност. Изправих се в седнало положение и пуснах ръката му.
- Забрави за това малко кретенче. Той те нарани, Теа. Защо продължаваш да мислиш за
него ?- настъпи бърза смяна в настроението му.
- Не е до чувствата, той ми е приятел и се тревожа за него.-опитах се да му обясня, че вече я няма онази детска любов, а само приятелската привързаност и забавните спомени.
- Все тая.-въздъхна и стана от леглото.- Ще си взема душ.-съобщи и прокара пръсти през косата си, която беше пораснала и се беше навила на къдрици.
- Окей.-прегърнах колената си и положих брадичка на тях.
Влезе в банята и хлопна вратата зад гърба си. Въздъхнах и погледнах към прозореца. Бях прекарала половиният си ден у тях. А и леля ме чакаше, щеше да ми казва нещо важно. Какво ли е ?
Изправих се и стъпих с босите си ходила на ледения паркет. Отидох до вратата на банята и пришпорих го да побърза, за да се изкъпя и аз.
В същото време някой ме търсеше по телефона. Направих крачка към нощния шкаф и се надвесих над екрана.
Валерия.
Не ми се говореше с нея. Сигурно съжалява и иска да ци се извини. Затворих и, но не мина много време преди да ме набере отново. Нещо не беше наред. Не би звъняла толкова настоятелно, ако няма нещо спешно.
- Слава богу, моля те не затваряй !-бе първото, което каза, когато натиснах зелената слушалка и пуснах на високоговорител. Треперът на гласа и огласи тихо то пространство наоколо. Познавах я и знаех и си личеше, че е плакала преди разговора.
