- Да я вземат мътните, как изобщо е разбрала ?-попита
- Може би Аштън и се обадил и е казал, че има нужда от нея.-повдигнах рамене
- Не, не вярвам да го е направил. Те приключиха, той вече няма чувства към нея.- поклати глава
- Знаеш ли ? Мисля, че ми трябва почивка от любовните драми. Добре, че и двамата бяха заспали, иначе щеше да настане голям скандал ако ме беше видяла.
- Страхуваш се от този дребосък ли ?-засмя се- Ако бившата на Ланс продължаваше да му се лепи така, щях да я изтръгна от леглото и да избърша пода с нея.
- Както и да е, да се прибираме.-казах
- А за какво бихме път до тук ? Не става. Аш ще се разсърди, че не сме го поздравили.-изцъка и отвори вратата отново, но този път почука силно, за да ги събуди.
Брюнета подскочи стреснато в съня си и погледна към нас сънливо. Разтри очите си и погледна първо към Джо, която лежеше до него, а после към мен.
Първо Питърс, сега и той. Какъв е този късмет с мъжете, който имам ?
- Здравей.-поздрави го Вал
- Здравейте.-почеса се нервно зад тила и се опита да стане от леглото, но щеше да падне и тя изтича да го хване.
- Къде ще ходиш, до тоалетната ли ?-попита
- Не, да поговорим навън.-каза и се обърна към спящото момиче върху леглото.- Рано сутринта беше нахлула в стаята ми като по тревога и вдигна цялата болница на крак. Припадна от стрес и и биха успокоително. Спи от няколко часа.-обясни
- Ти ли я извика или.. ?-продължи да любопитства Вал
- Не, разбрала е от майка ми.-отвърна- Хайде елате навън. Да не се събуди, че не ми се занимава с нея.-направи физиономия
Излязохме да говори в коридора, но аз предложих да идем на чист въздух в градинката и двамата се съгласиха.
- По-добре ли си днес ?-реших да попитам
- Добре съм. -отвърна- Надявам се в скоро време да ме изпишат. Омръзна ми кисна сам тук.
- Ще отида за кафета, ей сега се връщам.- уведоми Валерия и се затича към столовата на първия.
С Аштън продължихме да вървим към градината в неловка тишина.
Ще ми се да не беше ми споделял, че ме харесва, нито пък аз на него.
Сега нямаше да чувствам тази неловкост и това напрежение по между ни. Иска ми се всичко да си беше както преди. Да мога да го гледам в очите и да говоря пресвободно с него, без да ме е срам.
