Край на ретроспекцията
Усетих пареща болка в очите си и зрението ми след миг се замъгли.
Дори не знаех защо плача. Беше ми се насъбрало доста. Толкова ме беше яд в момента. Можеше сега да съм у Аш и да се гушкаме, докато гледаме някой филм. Не той, а аз съм тази която не знае какво иска.
Вече плачех неконтролируемо и се давех в собствените си сълзи. Спрях на място, за да си поема дъх, но в същото време чух Питърс някъде зад себе си. Продължих без да се обръщам и докато пресичах другата улица пред спря колата на Аш. Замръзнах на място като попарена и побързах да избърша сълзите си. Слезе от колата и ме погледна притеснено, питайки ме какво е станало и защо плача. Не можех да му отговоря. Аз самата не знаех какво правя тук и просто исках да се прибера и да се затворя у нас.
- Теа !- Питърс продължи да вика зад мен и когато се обърнах видях, че бе само по долнище на анцуг, а навън беше кучешки студ. Бялата му кожа беше посивяла от мраз, а устните му се бяха напукали.
- Теа, кажи ми какво ти е направил ?
Насили ли те ? Защо си тук по това време ? Какво става, по дяволите ? Ще се побъркам, кажи нещо !- Аштън с хвана за раменете и ме разтресе, за да ме измъкне от тъмната бездна, в която бях изпаднала.
Погледнах го и видях колко беше разтревожен и изплашен за състоянието ми. Гледаше продължително време към учителя по физика преди да свие ръцете си в юмруци и да се засили срещу него. Налетя му отгоре като разтървано диво животно, което дълго време е било в клетка и го събори на земята.
Хвана го за челюстта и започна да му крещи, разпитвайки го какво ми е сторил.
Осъзнах се и отидох до тях. Хванах приятеля си за рамото и го помолих да си тръгваме. Не можех да издържа и минута повече около този гнусен човек. Идваше ми да го заплюя едно хубаво, но не му беше сега времето. Задърпах Аш към колата и когато се качихме, се опитах да го успокоя, че съм добре и, че нищо лошо не ми се е случило.
- Тогава какво търсиш тук по това време ? И защо плачеш щом нищо не е станало ?- въпреки това продължи с въпросите
- Ще ти обясня всичко, но моля те, не се ядосвай.- помолих и прокарах длани през влажното си лице.
- Теа..-отвърна през зъби и се обърна към мен.- С това " не се ядосвай" , изобщо не се улесняваш.
