Спряхме пред нас и се обърнах към него.
- Лека нощ.-пожелах
- Лека нощ.-отвърна и после добави.-Утре стани по-рано, ще мина да те взема.
- Колко по-рано ? - попитах
- В осем да си готова. Искам до следобед да успеем да разчистим поне половината терен. Бих наел работници от общината, но знаеш, че това, което правим е незаконно.-обясни
- Според мен трябва да са щастливи, че ще изчистим тези
трънаци. - споделих мнението си
- Да, права си. А след това може да излезем някъде, само двамата.-вметна
- Само двамата ли ?-свъсиих объркано вежди и той кимна, че съм чула правилно.- Е, ще видим.-отговорих и слязох от колата.
- Други планове ли имаш ?-попита, през отворения прозорец.
- Аха.-отвърнах, сещайки се за снимките, който трябва да преработя.
- Рано се прибираш, как мина партито ? - попита леля, седнала в хола на креслото. Беше с квадратните ти очила и правеше нещо на лаптопа си.
- Като цяло мина добре. Много ми се спеше и се прибрах.-отговорих и на двата и въпроса. - А ти защо не спиш ? - беше мой ред да питам
- Имам да довършвам една презентация. Искаш ли чаша чай преди лягане ?
- Не, не ми се пие. - поклатих глава
- А искаш ли да поговорим ? - попита и с този въпрос до някак ме стресира. - Знаеш, че можеш да ми споделиш всичко, аз съм ти като майка. Винаги ще бъда до теб, за да те подкрепям.
- Знам, за което благодаря. Но в момента нямам нищо за споделяне,
наистина. -уверих я
- Но ако един ден се появи в живота ти мъж, искам да ми кажеш става ли ? - попита
- Разбира се. - усмихнах се нервно
- Добре, отивай да си лягаш. - нареди, сякаш бях на пет.
- Лека нощ.- пожелах и отидох да я прегърна
- Лека.
Качих се в стаята ми и без да светвам лампата се проснах на леглото. Знаех, че най-вероятно ще оцапам калъфките със синята боя, но много ми се спеше. Затворих очи за кратко преди мобилния ми да ме сигнализира за новополучено съобщение.
