Сутринта всички си тръгнаха и бях останала сама. Валерия щяла да се отбие ведната след часовете, за да ми донесе пропуските и някакви домашни задания. Днес се чувствах по-добре и най-вероятно утре се връщам в училище. Леля ми все още не ме е търсила. Изгарях от желание да разбера какво толкова и е казала Симон, че не е пожелала да ми звънне и да се позаинтересова от състоянието ми. Докато си мислех това телефона ми извибрира.
》Господин_Нещастен.888 🙃
○ И днес те няма котенце, накрая ще дойда до вас 👀
Как, нали го блокирах ? Влязох в профила му и видях, че е създал втори такъв. И то само и само, за да си пише с мен ? Този ще се окаже от упоритите. Оставих телефона на страна и се заех да си правя сандвич с продуктите, които ми бяха донесли снощи. Налях си чаша ябълков сок и седнах пред малкия телевизор. Сгуших се в одеалото и започнах да се храня.
През остатъка от деня не правих абсолютно нищо. Предимно мързелувах. Не можех да остана тук завинаги, но не ми е по-силите да се завърна като нахалница в онази къща. Щом леля не ме е потърсила, значи и тя не ме иска.
В устата си усетих железният вкус на кръвта и излязох от потока на мисли, който бях създала. Погледнах към пръста си и видях, че си бях разранила кожичката до нокътя.
Мобилният отново извибрира за пореден път от сутринта, но този път реших да го игнорирам. Видя, че няма да му отговоря и реши да ми звънне. Дали ще успея да разпозная гласът му ? Изгарях от любопитство да разбере кой е, но едновременно с това ме беше страх да срещна истината.
- Защо не ми отговаряш на съобщенията, мамка му ?-гласът му беше преправен с някаква технология и звучеше като на 12 годишно момче, което току-що е влязло в пубертета. Трябваше да се досетя, че ще го направи. Или е някой педофил или някой подрастващ антисоциален тинейджър. Защо ми се налага да се занимавам все с такива ?
- Не съм длъжна, ти не си ли на училище ? Вместо да се занимаваш с големите момичета отиди си играй с колички
- Голям съм за колички, предпочитам да си играя с неща за възрастни.-чух смеха му в слушалката.
- На колко си изобщо ?-попитах,
знаейки, че ще ме излъже за възрастта си, но все пак..
- На 75.
- Говоря сериозно, кажи на колко си.-извъртях очи от досада.
