Върнахме се в стаята и си седнахме на местата, но Питърс го нямаше.
Аштън се обърна към мен и започна да ми разправя за някакво изоставено летище и колко много яко ще бъде ако организираме автомобилни състезания всяка седмица.
- Ще спечелим добри пари.-продължи да ме убеждава
- Ланс ни зяпа.-изтъкнах
- Остави го този фасул, едва ли разбира от коли.-засмя се, гледайки към него.
- Повече, отколкото ти се иска.-отвърна му високомерно очилаткото.
- Виж ти, на някой му се развърза езика..
- Искам да участвам.- заяви
- Пфф, забрави.
- Тогава ще изпортя всичко на кмета за незаконното ви ползване на терена.
- Нека участва.-прошепнах и Аш кимна
- Добре женски цайси, вътре си.-каза и се обърна към него-Но!-размаха пръст-Смей да разпространиш из цяло даскало, ще ти натрия носа.-заплаши го открито
- Няма.
- Утре по обяд да се чакаме там, ще ти пратя локация.-каза, преди завръщането на учителя
- Бях при директора, спомена ми за партито по случай Хелоуин.-сподели, пристъпвайки към бюрото.
- А кога е то ? -попитах
- Утре вечер, ще се състои във физкултурния салон.-обясни
- Вие ще присъствате ли ?-попита Ланс и Аштън се засмя на глас.
- Моля те, какво ще прави той там ?-засмя се подигравателно, посочвайки го с длан.
- Това, че съм учител не значи, че не съм човек като всички останали. А и не съм чак толкова стар.-крайчетата на устните му се извиха в усмивка.
- Само не злоупотребявайте с този факт. Доста учители са си пробвали късмета. Да не се окажете поредният, изхвърчал от тук.
- Не те разбрах ?-продължи да се усмихва
- Много добре ме разбрахте, господин Питърс. Интелигентен човек сте, все пак.
- Свободни сте.-каза той и тримата се изправихме от местата си.-Теа да остане.-добави и Аштън го изгледа злобно.
- Защо, за какво Ви е? - заинтересува се
Кимнах му, че всичко е наред и може да тръгва. Той изгледа от глава до пети възрастния мъж и му размаха предупредително пръст. След като всички излязоха от стаята Питърс пристъпи към мен и плъзна длани в джобовете ни панталона си.
