Усетих пареща болка в очите си и зрението ми след миг се замъгли.
Не знаех защо плача. Знаех само, че в последно време ми се беше насъбрало доста. Яд ме е и то толкова много. Можех сега да съм у Аш и да се гушкаме, докато гледаме някой филм. Да се смея на глупавите му и безсмислени шеги или до се целим с пуканки.
Вече плачех неконтролируемо и се давех в собствените си сълзи. Спрях на място, за да си поема дъх, но в същото време чух дрезгавият му глас някъде зад себе си. Продължих без да се обръщам и докато пресичах другата улица, пред мен спря аудито на най-добрия ми приятел, Аштън.
Замръзнах на място като попарена и побързах да избърша сълзите си.
Слезе от автомобила и ме погледна притеснено. Попита ме какво е станало и защо плача. Не можех да му отговоря. Аз самата нямах ясна представа какво търся в този квартал. Единственето, което исках бе да се прибира и да остана сама с мислите си. Така се бях изложила тази вечер, че просто нямаше накъде по-зле.
- Теа ! -продължи да ме вика онзи и когато се обърнах видях ,че е само по анцуг, а навън температурите бяха паднали под нулата. Бялата му плът бе посивяла от студ, а устните му се напукаха и отдавна бе загубили обичайният си розов цвят.
- Теа, кажи ми какво ти е направил ?
Насили ли те ?Защо си тук по това време ?Ще се побъркам, кажи
нещо ! -Аш хвана раменете ми и ме разтресе като някоя джанка, за да ме измъкне от тъмната бездна, в която бях изпаднала.
Върнах вниманието си на него и срещнах разтревожения му поглед.
Взира се продължително време в онзи преди да свие ръцете си в юмруци и да се засили към него.
Налетя му отгоре като разтървано животно, което дълго време било държано в клетка и го събори на земята само с едно круше. Хвана го за челюста и започна да му крещи, разпитвайки го какво ми е сторил.
Осъзнах се и отидох до тях, за да спра цялата тази лудост. Хванах приятеля си за рамото и го помолих да си тръгваме. Не можех да издържа и минута повече около този мъж. Идваше ми да го заплюя, но не му беше времето.
Задърпах Аш към колата и когато се качихме се опитах да го успокоя, че съм добре и, че нищо лошо не ми се е случило.
- Тогава какво търсиш тук по това време ?И защо плачеш щом нищо не е станало ? -попита той
- Ще ти обясня всичко, но моля те не се ядосвай. -предупредих
- Теа..- каза през зъби и се обърна към мен. - С това не се ядосвай, изобщо не се улесняваш. -издиша шумно
Беше ме толкова срам от действията ми, че не знаех как ще му обясня.
- Той е.. -изхлипах- Той е Господин Нещастен.
- Знаех си. -удари по волана- И въпреки това продължи да си мълчиш и да се срещаш тайно с него, нали ?- засмя се сурово и се обърна към мен.- Един въпрос ме мъчи. Спа ли с него..- затегна челюстта си.- Спа ли с него, докато бяхме заедно ?
- Не е това, което си мислиш, кълна се. Излъгах те единттвено, че ходя на частни уроци у тях. През онзи период с Колин го издирвахме и отидохме да търсим телефона от, който ми е пишел.- обясних с треперещ глас.
- Какъв е Колин, а ?!-извика -Какъв ?!Детектив, изследовател, таен агент ? Има си полиция за тази работа, защо не отиде да подадеш жалба ? - въздъхна и разтри челото си - Добре, нека да приемем, че е било така, както казваш. А тази вечер какво търсеше у тях ? -попита
- Телефона. -прошепнах - Търсех телефона.
- Тръгнала по тази рокля и
токчета ? -засмя се сухо.- Съжалявам, но тази история изобщо не ми звучи
достоверна. -поклати глава- Защо плачеше ? Защо те гонеше гол ?Премълчаваш ли нещо ? - започна да се изнервя, защото мълчах и не му отговарях на въпросите. - Отговори ми, какво ми мълчиш ?! - извика и отново удари с юмрук по волана.
- Не ми дръж такъв тон ! -извиках на свой ред -Не си ми никакъв, че да ми крещиш така, ясно ? Вместо да ми крещиш, се опитай да ме успокоиш, мамка му !-изплаках- Не виждаш ли, че ме стресираш ?
- Моля ? -наклони глава към мен и наби рязко спирачки, а аз, разбира се, залитнах напред към
таблото. -Никакъв, така ли ?-повдигна въпросително вежди-Слизай от колата тогава.-нареди- И мисли му с какво ще се прибереш.-добави, отваряйки ми вратата.
- Съжалявам аз..-опитах да му се извиня, защото не исках да ме зареже в тъмното съвсвем сама.
- Ще имаш да съжаляваш още много заради пътя, по който си тръгнала.
Вече си сама, оправяй се както сметнеш за добре. -каза, обръщайки се напред.
- Аш, моля те.. -хванах го за ръката, но той ме избута през отворената врата и се озовах на грубия асфалт.
▫️ А / Б
Хей, хей това е първата глава от новата история. Много ми е любопитно какво мислите за нея, изразете мнението си долу в коментарите ☟..
<3
