Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

3

Събудих се рано. Цяла вечер не можах да спя от притеснение. Днес беше интервюто ми и бях ужасно притеснена относно това какви въпроси ще ми задават. Ще извикам Нат да дойде с мен за подкрепа. Джони също ще бъде там, което ме успокоява малко. Надявам се да няма въпроси от вида на "Има ли някой специален човек, който е заел част в сърцето ти?" или " Влюбена ли си и какво би посъветвала другите в такива ситуации?" Само въпроси за любовният ми живот ми трябват. Тъкмо започнах да се оправям малко по малко и да не мисля как Зейн ме остави. Все още не мога да повярвам, че на него му е все едно за мен.

Изгоних тези мисли от главата си и станах от леглото. Отидох в банята и си взех душ. След това си измих зъбите и се върнах в стаята си. Облякох си дълъг суитшърт и черен клин. Изсуших косата си и отидох в кухнята. Направих си кафе и отидох в хола и седнах на дивана. Отпих от кафето си и оставих чашата на стъклената масичка. Взех телефона си и разгледах социалните мрежи. Нямаше нищо интересно и оставих телефона си. В този момент Нат влезе в стаята и седна до мен.

-Добро утро!-поздравих я като ѝ се усмихнах.
-Добро да е!-каза прозявайки се.
-Направила съм кафе.-казах ѝ и тя кимна. Стана и отиде в кухнята. След малко се върна с чаша в ръка и отново зае мястото си на дивана.
-Вълнуваш ли се за интервюто?-попита тя и отпи от кафето си.
-Да, ужасно съм притеснена. Искаш ли да дойдеш с мен?-попитах я.
-Разбира се, ще бъде толкова яко!-зарадва се Нат и аз се засмях леко. Взех чашата си и в този момент телефонът ми извибрира. Отпих от кафето си и взех телефона. Видях че имам съобщение от Зак.

"Добро утро на най-красивото момиче! Искам само да ти пожелая късмет с интервюто и да не се притесняваш, защото си прекрасна и ще се справиш.❤️"-прочетох съобщението и се усмихнах.

"Благодаря ти, Зак.💖"-отговорих му и оставих телефона. Усмивката не слизаше от лицето ми и Нат ме гледаше странно.

-Кой ти писа?-попита тя.
-Зак. Искаше да ми пожелае късмет и да не се притеснявам, защото съм прекрасна и ще се справя.-отговорих ѝ и тя ме погледна съмнително.
-Този яката се е влюбил в теб. Я кажи, ти харесваш ли го?-попита Нат.
-Не знам. Може би изпитвам нещо към него, както и той към мен.-повдигнах рамене.
-Кажи ми честно, ако ти предложи да станете гаджета ще приемеш ли?-попита Нат. Не бях мислила за това.
-Може би.-отговорих и тя повдигна вежди изненадано.
-Сериозно?-попита невярващо.
-Ами да. Все пак трябва да продължа напред. Зейн вече не ме обича, ако изобщо някога ме е обичал де.-отговорих и сведох поглед.
-Зейн те обичаше и все още те обича.-каза Нат.
-Както и да е, не искам да говорим за това.-издишах.-След малко имам среша с Джони, за да ми даде роклята, с която ще бъда и да ми направят прическа и грим.-казах и Нат кимна.
-Тогава отивам да се оправя.-каза Нат и стана от дивана. Аз също станах и отидох в стаята си, за да се преоблека. Облякох си клин и бяла тениска. Облякох коженото си яке и в една малка чанта прибрах телефона, парите и ключовете си.