Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

23

Петък е и за късмет днес нямахме лекции. Най-накрая ще си почина. Като цяло обмислям днес цял ден да си стоя в леглото и да гледам сериали. Може да извикам и Зейн да дойде за вечерта. Нат днес имаше интервю и щяхме да я гледаме вечерта. Станах от леглото си и отидох да си измия зъбите. Вързах косата си на рошаво кокче и облякох широк суитчър и клин. Отидох в кухнята и си направих чай. Взех чашата си и седнах на дивана в хола. Пуснах телевизора и се загледах в някакво предаване. Реших да се обадя на Зейн и взех телефона си. Набрах номера му и зачаках.

-Хей, любов! Как си?-попита Зейн.
-Доста добре, ти?
-Щом чух гласа ти, съм още по-добре.-каза Зейн и аз се засмях.
-Искаш ли довечера да дойдеш у нас? Ще гледаме интервюто на Нат и може да си поръчаме пица.-предложих му.
-Разбира се, че да. Ще се видим довечера, сега имам малко работа и колкото да не ми се иска, трябва да затварям.-каза Зейн.
-Добре, обичам те!
-Обичам те!-затворих телефона и отново насочих вниманието си върху предаването.

По едно време телефонът ми извибрира и видях, че имам съобщение от Джони. Пише, че иска да отида до магазина му, за да ме запознае с някакъв нов модел. Не ми е споменавал, че търси нови модели. Писах му, че до час ще съм при него и отидох в стаята си, за да се облека. Явно, няма да мързелувам, както бях планирала. Застанах пред гардероба си и започнах да се чудя какво да облека. След 10 минути чудене какво да облеча, накрая облякох черна тениска, светло сини дънки, скъсани на коляното и телесен цвят жилетка. Обух си ботите и взех ключовете за колата си. Излязох от апартамента и отидох до асансьора. Натиснах копчето и зачаках. Докато чаках асансьора, Зак застана до мен. Супер! Усетих погледа му върху мен, но не го погледнах. Вратите на асансьора се отвориха и ние влязохме. Натиснах копчето за паркинга и вратите се затвориха. Цареше неловко тишина. Защо точно сега реши да излезе? Да бях слязла по стълбите. Зак се прокашля леко и реши да разруши неловката тишина.

-Е, със Зейн събрахте ли се?-попита той.
-Да.-отговорих без да го поглеждам.
-Яко. Надявам се да сте щастливи.-каза той и аз го погледнах.
-Аз... благодаря.-казах объркано.-Какво стана с момичето, с което ми изневеряваше?-попитах.
-Ние тръгнахме. Мисля, че тя е правилния човек за мен. Виж, ние двамата не бяхме един за друг. И двамата го знаехме. Съжалявам, че се получи така, наистина. Не искам да сме в лоши отношения, защото не искам да те изгубя като приятел.-обясни Зак и осмислях всичко, което каза. Той е прав и двамата знаехме, че не бяхме един за друг. Аз издишах и го погледнах.
-Може би си прав. Надявам се да сте щастливи с гаджето си.-усмихнах се и вратите на асансьора се отвориха. Имах чувството, ме слизахме цяла вечност. Излязохме от асансьора и всеки се насочи към колата си. Аз отключих моята и се качих в нея. Запалих и потеглих към мола.